Националният филхармоничен хор представя Миса Солемнис в Солун и София
©
Маестро Емил Табаков ще застане пред националния оркестър и хор, а солисти на вечерта ще са Стефани Кръстева – сопран, Виолета Радомирска– мецосопран, Емил Павлов – тенор и Валентин Ватев – бас. Написана заедно с Деветата симфония, Миса Солемнис на Бетовен е уникален скъпоценен камък в съкровищницата на класическата музика. Произведение с драматична външна и вътрешна сила, богато на дълбоко лични визии за вярата.
В своята монументалност и продължителност от почти 90 минути, Missa Solemnis се отклонява от всички литургични произведения – въпреки че първоначално е била предназначена за литургична употреба, в хода на своя необикновено дълъг и мъчителен процес на създаване тя взривява тази рамка и се еманципира от функцията в християнското богослужение, без да изоставя своя характер на "религиозна" музика.
Поводът за раждането на един от грандиозните Бетовенови опуси Миса Солемнис дава ученикът на композитора и негов покровител – ерцхерцог Рудолф, брат на австрийския император по това време, поръчител на Тройния концерт и Петия клавирен концерт, комуто композиторът отдава благодарност и признателност. През 1819 ерцхерцог Рудолф е бил предложен за кардинал и издигнат за архиепископ на Оломуц в Моравия. Церемонията по произвеждане в сан е била насрочена за 9 март 1820.
Въпреки намеренията си, композиторът не успява да завърши Тържествената меса към датата на церемонията, а едва три години след това. През 1823 решава да не изпрати партитурата на издателите си, а да я предостави за изпълнение. Първи се отзовава Княз Николай Галицин, благодетел и почитател на композитора, който организира премиерата в Санкт Петербург през март 1824. Единственото изпълнение на Тържествената меса, на което Бетовен присъства през живота си, е това във Виена на 7 май същата година, където прозвучават само три от частите Kyrie, Credo и Agnus Dei.