Отново е февруари – и всички обръщат поглед към онкологичните заболявания. В месеца, който минава под знака на Световния ден за борба с рака (4 февруари), ние слагаме във фокуса белодробния карцином. Колко българи погубва най-често срещаният рак в света – липсващата БГ статистика мълчи.

За предизвикателствата пред диагностицирането му и надеждите при лечението му пред списание BETTY говори проф. д-р Жасмина Михайлова, д.м., началник на Клиниката по медицинска онкология във ВМА. Тя има повече от 30 години стаж зад гърба си, а проучванията ѝ са цитирани над 300 пъти.

Проф. Михайлова е сертифициран член е на Европейската организация по медицинска онкология (ESMO) и представител на 2.5 милиона. Толкова са новите случаи на белодробен карцином в света, цитира данните на Световната здравна организация (СЗО) за 2022 г. проф. Жасмина Михайлова.

Това го превръща в най-често срещания рак в света (с дял от 12.4% от всички нови случаи на злокачествени заболявания). Следват го карциномът на млечната жлеза (2.3 млн. или 11.6%), колоректалният карцином (1.9 млн. или 9.6%), простатният карцином (1.5 млн. или 7.3%) и стомашният карцином (970 хил. или 4.9%).

"Нямаме точна статистика за заболеваемостта и смъртността от белодробен карцином в нашата страна, защото Националният раков регистър спря да функционира през последните години, по неясни причини“, признава началникът на Клиниката по медицинска онкология във ВМА.

Полът има значение

Че ракът на белия дроб "предпочита“ мъжете с популярно схващане. На какви факти обаче почива? "Извън тези на мъжката и женската полови системи, има няколко злокачествени солидни тумори – като белодробния карцином, меланома, туморите на уринарния тракт и глиобластома, при които се наблюдава значимо различие в клиничната картина, прогресията и смъртността при двата пола“, разкрива проф. Михайлова. "Налице са много литературни данни за различия, свързани с пола при болните с белодробен карцином, като точните биологични, имунологични и генетични механизми предстои да бъдат проучени.

Към момента се знае, че мъжете имат тумори с по-голяма пролиферативна активност при диагнозата и имат по-висок процент на смъртност. Жените отговорят по-добре на химиотерапия и на таргетна терапия, докато мъжете – на имунотерапия. Също е известно, че има разлика в имунната система между двата пола. Дамите имат по-добър вроден и придобит имунитет“, уточнява онкологът. "Допълнителни проучвания ще са необходими за изясняване на ролята на мъжките и женските полови хормони за появата, прогресията и лечението на белодробния карцином при двата пола. Така например, ефектите на естрогените върху имунната система са особено важни и могат да обяснят половите различия при инициацията и прогресията на белодробния карцином, също и на отговора на имунотерапия“, допълва специалистът от ВМА.

Дребноклетъчен vs. недребноклетъчен

Белодробният карцином се разделя на две големи подгрупи – дребноклетъчен (около 20%) и недребноклетъчен (около 80%), посочва проф. Михайлова. Като уточнява, че първият вид е най-често централен тумор, който метастазира предимно в мозъка, костите и черния дроб. "Недребноклетъчният белодробен карцином, от своя страна, се състои от аденокарцином, плоскоклетъчен карцином, едроклетъчен карцином и други по-редки хистологично подвидове“, влиза в детайли онкологът. "Терапевтичните стратегии се определят от подвида на тумора – дребноклетъчен или недребноклетъчен, от стадия на болестта – начален операбилен, локално авансирал или метастатичен.

Не на последно място, има значение и общото състояние на болния, най-често измерено по скалата на ECOG (European Cooperative Oncology Group). Чрез нея се установява способността на пациента да функционира в ежедневието и да се обслужва. Така се оценяват, като причина за дисфункция в различна степен, както симптомите, свързани с болестта (задух, умора, кашлица, субфеблилитет и др.), така и оплакванията, дължащи се на други придружаващи заболявания (ко-морбидности)“, разяснява изтъкнатият специалист от ВМА.

Над 70 на сто от случаите се откриват късно

Проф. Михайлова не крие, че една от причините за лошата прогноза при рака на белия дроб e късното откриване на диагнозата. "В този смисъл, по различни статистики, около 70-80% от болните с белодробен карцином се диагностицират в локално авансирал и метастатичен стадий“, цитира тревожните данни онкологът. Защо се стига дотам? "Трябва да се знае, че скринингът – не само за белодробния карцином, а за която и да е локализация – е държавна политика.

Това не е профилактичен преглед, програма, въведена с наредба в съответната страна… В България няма скрининг за белодробен карцином, както и за никоя друга локализация (като карцином на млечната жлеза и маточната шийка и др.), като държавна политика“, не премълчава горчивата истина началникът на Клиниката по медицинска онкология във ВМА.

При задух и промяна в кашлицата – на лекар

Коварното при белодробният карцином не са специфични. "Обикновено онова, което плаши хората е появата на кръв в храчките. Но, отвъд това оплакване, всяко температурно или субфебрилно (между 37.1 и 37.5 градуса) състояние, променила се кашлица на пушач, персистираща умора, задух при усилие или в покой – налага консултация с личен лекар и пулмолог“, подчертава проф. Михайлова. "За съжаление, често симптомите идват от органите, които са засегнати от далечно метастазиране – като болка в костите (при костни метастази) или тежест в дясно подребрие (при чернодробно ангажиране)“, споделя опита си онкологът.

Какво следва след диагнозата?

Щом диагнозата вече факт, какъв е пътят на пациента? "След хистологичната верификация на туморния процес (след ПЕТ-скенер или КАТ с контраст стадиране), терапевтичното поведение се обсъжда на обща онкологична комисия. Преценява се дали болният може да се оперира – т.е. е в ранен операбилен стадий, и се насочва към гръден хирург. След хирургичната интервенция пациентът отново се обсъжда на обща онкологична комисия – като неговият патологичен стадий може да е променен – и в зависимост от това се преценява дали ще последва адювантна химиотерапия, следоперативна лъчетерапия, адювантна таргетна или адювантна имунотерапия“, разкрива сложния алгоритъм проф. Михайлова.

И допълва, че за да се установи дали пациентът е подходящ за таргетна терапия се налагат специализирани генетични изследвания.

Проблемът с генетичните тестове

"За съжаление, малък процент от туморите са драйвър-зависими. Друг проблем, който съществува от около 15 години в нашата страна, е, че НЗОК не финансира лаборатории за генетичните тествания. Това все още се осъществява от фармацевтичните фирми“, признава онкологът.

"Преди 10 години, когато бях представител на България в ESMO, колегите от други страни с площ и население, сходни с българските, споделиха опит, че държавата участва с 50% в генетичните тествания за белодробен карцином, компаниите – с останалите 50%. Като на територията на съответната страна има три или четири сертифицирани лаборатории, където се извършват тези изследвания.

Така пациентът занася туморната си биопсия (която най-често е малка, в резултат от фибро-бронхоскопия) на едно от тези места и там се тестват всички генетични маркери. У нас, обаче, болните обикалят различни лаборатории, за изследване на един или друг маркер – в зависимост от това, коя фармацевтична фирма за кой плаща. Така че, често туморната тъкан свършва преди пациентът да може да осъществи всички необходими тествания“, алармира специалистът от ВМА.

Имунотерапията изисква мултидисциплинарен екип

При лечението на рака на белия дроб се прилагат и други иновативни подходи, които дават надежда. "Освен таргетната терапия, имунотерапията през последните пет-шест години увеличи значимо продължителността на живота на болните. Появиха се обаче и имунно-свързаните странични действия, чието овладяване изисква отново съвместните мултидисциплинарни усилия на онколози с гастроентеролози, ендокринолози, невролози и други специалисти“, признава началникът на Клиниката по медицинска онкология във ВМА.

Цигарите вдигат риска до 15 пъти

Не е мит – тютюнопушенето е най-важният фактор за развитието на белодробен карцином, като води до увеличаване на риска 12-15 пъти в сравнение с този при непушачите, цитира международни проучвания проф. Михайлова. Дава пример с научни изследвания в САЩ, където ракът на белия дроб при пушачи отнема над 100 000 живота годишно. "За щастие, са налице тенденции към намаляване на тютюнопушенето – специално в Щатите, с около 70 на сто. С намаляването на броя на пушещите обаче се забелязва друга статистика, която показва увеличаване на появата на белодробен карцином при никога непушили. За 2023-а данните са, че белодробният карцином при тях се явява 6-тата причина за смърт, свързана със злокачествена болест“, посочва онкологът.

Една диагноза, много болести

Ракът на белия дроб има много лица, напомня на финала проф. Михайлова. "Говорим за много болести, произлизащи от белодробния паренхим, но с различна хистологична картина, с различна биология, с наличие на генетични алтерации и/или мутации или други онко-драйвъри; белодробен карцином при пушачи и такъв при никога непушили; белодробен карцином операбилен, локално-авансирал или метастатичен. В допълнение, значение имат възрастта, пола, придружаващите заболявания, симптомите на вече диагностицираната болест, както и страничните действия на лекарственото противотуморно лечение. Затова грижата за болните трябва да бъде от специалисти от различни специалности – пулмолози, гръдни хирурзи, патолози, молекулярни биолози и генетици, лъчетерапевти, медицински онколози и др.“, категорична е началничката на Клиниката по медицинска онкология във ВМА.

Въпрос на гени, но и на стрес

Преди лечението обаче идва превенцията. Затова е важно да сме наясно с рисковите фактори. Кои са те? "Доказано е, че тютюнопушенето е кумулативен рисков фактор и е налице белодробен карцином, индуциран от него. Но изниква въпросът – защо някои пушачи се разболяват, а други – не? Наред с това, увеличаването на болните с белодробен карцином при никога непушили съвсем усложнява въпроса“, не крие онкологът.

"Истината е, причините за появата на белодробен карцином са много и тук влизат други фактори – на околната и на работната среда. Изключително важна е и генетиката, но не като наследственост, а като предразположеност. Също така, значение имат храненето, двигателната активност, спортът. Особено важни са начините, които сме изградили да се справяме с ежедневния стрес и способността ни да намираме време да си почиваме и да релаксираме с близките ни хора, семейството и приятелите. Бъдете здрави!“, е пожеланието на проф. Жасмина Михайлова в месеца, посветен на борбата с раковите заболявания.

Що е то "слаби пушачи“?

"Никога не е късно да спреш цигарите“ – доказват го и научните изследвания. "Дефинициите за пушаческия статус, свързан с риска от белодробен карцином, се промениха. Като "непушачи“ или "никога непушили“ днес се дефинират хората, които през живота си са изпушили по-малко от 100 цигари“, обяснява проф. Михайлова. В категорията "някога пушили“ или "експушачи“ влизат тези с повече от 100, които обаче са се отказали от вредния навик 12 или повече месеци преди появата на диагнозата "белодробен карцином“. За "дългогодишни непушачи“ се приемат хората, изпушили над 100 цигари през живота си, но спрели с тютюна 15 или повече години преди да са диагностицирани с рак. Като "слаби пушачи“ са определени онези, които са припалвали по повод, в компания или на младини – но по-рядко от 100 пъти в живота си. "Като "настоящи пушачи“ се дефинират индивидите, изпушили повече от 100 цигари през живота си, които продължават да пушат всеки ден“, уточнява онкологът.

За е-цигарите все още липсват данни

Бездимните и е-цигари, както и вейповете, стават все по-популярни. По-безопасни ли са те обаче, от гледна точка на рака на белия дроб? "Дали използването им е свързано с повишен риск от белодробен карцином остава неясно, имайки предвид тяхното относително скорошно разпространение и приложение, както и тенденцията хората, които ги използват, паралелно с това да пушат и конвенционални“, коментира проф. Михайлова.

"Няма данни, че експозицията само на никотин, без пушене на цигари, увеличава риска от белодробен карцином. Това обаче са данни от проучвания с много кратки срокове на проследяване – не повече от 6-7 години“, подчертава онкологът. "Всъщност, когато тези устройства се използват с оглед на спиране на тютюнопушенето, се установява, че се постига намаляване на риска от белодробен карцином. Необходими са обаче много по-дългосрочни проучвания с продължително проследяване, за да се оцени връзката на употребата им с риска от диагнозата "белодробен карцином“, категорична е началничката на Клиниката по онкология във ВМА.