Православната църква празнува деня на благата вест, която Архангел Гавраил е донесъл на Дева Мария, че тя е избрана да зачене с божията помощ и да роди Спасителя на света. Това каза за "Фокус“ д-р Ваня Йорданова – етнолог в Регионален исторически музей "Стою Шишков“ – Смолян. Това е последният от мартенските празници и е много почитан от българите, наричан е Благовещение, Благовец и дори Половин Великден. По думите на Йорданова, на този ден се спазва строгата забрана да не се работи никаква работа, като дори се казва, че птичките са спирали да вият гнездата си.

"Вярва се, че на Благовец се завръщат прелетните птици, идва и кукувицата и носи благата вест, че пролетта е настъпила. По стара традиция всеки трябва да излезе от дома си рано сутринта на Благовещение сит и с пара в кесията си и ако го закука кукувицата, през цялата година да бъде сит и богат. В Родопите специално, когато чуели първата кукувица, жените завързвали единия край на забрадките си и след три дни го отвързвали, за да видят какво има в него. Ако има нещо зелено – някаква тревичка, се е вярвало, че това е добър знак и те ще бъдат здрави през цялата година“, поясни д-р Йорданова.

Повсеместно се знае, че на Благовец змиите и гущерите излизат от своите дупки, в които са прекарали зимата. Затова на този ден се прави обредното гонене на змии, гущери и бълхи, както се прави в предходните мартенски празници. Докато вдигат шум и запалват боклуците събрани от дворовете си, всички домашни прескачат този огън с надеждата, че по този начин ще се предпазят от ухапвания от змии, гущери и бълхи през цялата година, каза още д-р Йорданова.