На 1-ви в март в миналото: Старите баби стояли вкъщи, за да не разсърдят Баба Марта
© РИМ - Велико Търново
В българската народна традиция месец март се приема като преход между зимата и пролетта. Това е периодът когато се събужда природата, с всички добри и зли сили в нея. Затова в първия ден на март народа ни изпълнявал редица обреди, които не само е трябвало да предизвикат плодородие, но и да предпазят хората, дома и нивите от вредни сили.
"Сутрин, преди изгрев слънце, стопанката мятала червено чердже на оградата или под стряхата, за да се засмее баба Марта като го види. На този ден жените се обличали с пъстри дрехи, за да е слънчев и засмян месеца, а старите баби си стояли в къщи, за да не разсърдят баба Марта. Ранобудните домакини пък измитали къщите, изтупвали постелките и завивките с ритуалното заклинание "Вън бълхи – вътре Марта". С тези действия те не само почиствали дома си, но и символично изхвърляли вредоносните за човека сили“, обяснява зам.-директорът на РИМ – Велико Търново доц. д-р Миглена Петкова.
Най-старият вариант на мартеницата е червеният конец, към който по-късно се прибавя белият. Нишката се явява универсален символ на съдбата, а завъртането ѝ символично представяне на раждането и живота. Традиционно се изработва от естествени материали – вълнена или памучна прежда. Червеният цвят, според народната вяра, символизира живота и притежава способността да прогонва злото и болестите. Белият е символ на дълголетието и вечността.
Мартениците се носят докато се види лястовица или щъркел и после се връзват на плодно дръвче. По тях се гадае за любов, за плодородие и брак.
"Да сте бели и червени, румени, засмени!“, пожелава на всички екипът на Историческия музей в старата столица.