Над 30 хиляди декара пасища на територията на България са в процедура за подмяна на предназначението на земята. Идеята е те да се превърнат във фотоволтаични паркове. Данните са от сигнали на земеделски стопани и животновъди от цялата страната, поясни председателят на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация Симеон Караколев, предаде кореспондент на "Фокус". Той адмирира предложението на ПП "Възраждане" за приемането на мораториум, който да спре превръщането на общински и държавни земеделски земи във фотоволтаични паркове, като подчерта, че не е важен вносителят на закона, а желанието на народните представители да се справят с проблема.

"Ние пуснахме сигнал до Върховната апелативна прокуратура, като от там ни върнаха отговор, че няма престъпление в смяната предназначението на земеделски земи и превръщането им във фотоволтаични паркове. По-скоро има държавнически проблем, защото никой не взема отношение върху това как всяка община решава, без значение по какви подбуди, че ще даде 5000 дка пасища, изземва ги от животновъдите и ги дава за фотоволтаици", допълни Караколев.

Той уточни и, че обикновено тези площи се дават на концесия за не по-малко от 30 години или направо се продават.

"Имаме много синали за това. Става въпрос за над 30 хиляди декара, който са в процедура. Общинският съвет първо взима решение - ако има договори да се прекратят и след това предназначението на тази земя се сменя за промишлени нужди. Това са преписки, които се одобряват от Министерство на земеделието. Сега дори имаме питане по Закона за достъп до обществена информация - колко преписки за смяна предназначението на пасищни територии е одобрило Министерство на земеделието през 2022-а и колко стоят и чакат за одобрение към момента", обясни още председателят на НОКА.

По думите му, в последните години се наблюдава тенденциозно намаляване на земеделските стопанства в България, не само на животновъдните. Факторите за това, според Караколев, са много. Недофинансирането е фундаментална причина, но не и единствена. Проблем се оказва още вносът на евтини суровини и продукти /зърно и месо, например/ от страни, които не са членки на Европейския съюз. Там производството излиза много "по-на сметка", тъй като не се спазват регулациите, задължителни за Съюза.

"Разберете, че в ЕС има стотици регулации във всяко едно производство. Започваме от регистрацията на животновъдните обекти, преминаваме към фуражите, които се използват, медикаментите, хуманното отношение към животните. Това го няма нито в Украйна, нито в Македония, нито в останалите страни. Това са регулации за Европейския съюз, които съответно, прилагайки ги, ти се лишаваш от един евтин ресурс", поясни още Караколев.

Основното, което пречи на земеделците у нас е, че те нямат земя и са зависими от фуража отвън. Председателят на НОКА прогнозира и, че ако тези проблеми не бъдат решени, все повече земеделци ще се откажат от сектора и може да се стигне до сериозни липси както на месо, така и на зеленчуци и зърно, които да са български.

Луиза ТРАНЧЕВА