Пловдивската народна библиотека "Иван Вазов" притежава Първата географска карта на български език, която е дело на бесарабския българин, роден в Молдова, Александър Хаджи Руссет. Тя е най-старата карта на България, Македония и Одринска Тракия като една цяла държава. Това съобщи в предаването "Цветовете на България" на Радио "Фокус" Димитър Минев. Картата е отпечатана през 1843 г. в Страсбург и е един от редките и ценни паметници от този период.

Картата е част от картографската колекция на библиотеката, която е дигитализирана, каза още Минев.

В Дигиталната библиотека са представени и други интересни карти от Османската империя, от германските картоиздатели.

"Това е много интересна колекция, която е дигитализирана, иначе няма как читателите да стигнат до нея, защото те са на специален режим на съхранение и се предоставят само на специалисти.

Интересна колекция на библиотеката, която също е дигитализирана, е и фотографската колекция, в която има много фотографии от Пловдив, от пловдивски общественици, пловдивски лица, пловдивски известни хора. Това също е интересна колекции, която може да предизвика вниманието на читателите.

"Другата колекция, която също е много важна и специална, но тя отново е за специалисти, са ръкописите. Пловдивската библиотека притежава близо 300 ръкописи от много старо до по-ново време, като най-старият ръкопис е от ХІІ век. Той е паметник и на ЮНЕСКО. Това са откъси от ръкописи от много старо време, които се съхраняват в Пловдивската библиотека и по този начин, дигитализирани и предоставени, могат да получат достъп до широко отразяване", посочи Димитър Минев.

Дигиталната библиотека представя на читателите, приятелите и потребителите  една огромна база от данни, свързана с дигитализирани ресурси в 9 направления. Представени са основните фондове.

"Това са периодичните издания, това са книгите, архивите, графични издания, фотографии, картографски издания, ръкописи, разбира се, и аудио-визуални материали. Всички те имат представителство в дигиталната библиотека. Разбира се, то не е равнопоставено. Най-голям дял се пада на периодичните издания – това е периодиката от временно на източнорумелийския период до 1944 г., в който Пловдив, като един наистина огромен икономически и политически център, издава повече от 350 заглавия на периодични издания, някои от които са ежедневници, някои от които са продължавали повече от 30 години, като вестник "Юг“, вестник "Народен глас“ и т.н., и т.н. Палитрата е много, много, много богата, тя непрекъснато се обогатява и излизат съобщения непрекъснато за това какво се добавя и колко вече е броят на вестниците. Интересното е, че между тях се представи и "Държавен вестник“ от времето на неговото създаване, веднага след Освобождението през 1878 г. И пак идеята ни е до 1944 г. всички броеве на "Държавния вестник“ да бъдат видими, абсолютно свободни. Това е задължително да се каже за потребителите – 24 часа в денонощието, седем дни в седмицата това е в интернет и може да се ползва", добави директорът на библиотеката Димитър Минев.