Младо мъж oт "Столипиново" учи за зъболекар в Пловдив, видя Plovdiv24.bg от Фейсбук страницата People of Sofia.

Той се казва Сашо Чирков и е на 24 години, учи дентална медицина в Медицинския университет в Пловдиви и е втори курс.

"Единствено дете съм, от малък ме носеха на ръце, не само родителите ми, но и цялата рода. Аз съм единствен син, чичовците ми имат само момичета. В ромската общност момчетата са на почит. Родителите ми имат малък магазин, семеен бизнес, аз им помагам, когато мога. Като малък исках да пътувам из космоса, да бъда космонавт. На Земята е малко скучно. В космоса има звезди, интересно е, има черни дупки, черна материя, което много ме привличаше. Като дете бях асоциален, имах приятели, но много обичах да играя на компютъра. Сега съм обратното, наваксвам в общуването си", казва той за себе си.

- Ако човек не те познава, как би се описал?

- Айляк човек, който обича да бичи из тепетата на Филибето. Да не се бърка с турското значение на думата което означава ‘’безработен’’. Значението тук е специфично за Пловдив, което означава ‘’ въпреки трудностите в живота, може да се абстрахирате и да се чувствате добре". Изглеждам такъв какъвто съм и съм такъв, какъвто изглеждам.

- Как реши да станеш лекар?

- Заради един супер герой в детското отделение в Пловдив и не само. На 15 се разболях много сериозно, прекарах месец в болницата, там срещнах доктор Янков, който ми беше лекуващ лекар в детското отделение. Този човек се превърна за мен в супер герой. Казах си, че и аз искам да вървя по този път. Той ме излекува, чувствах се по-добре, гледах го как се отнася към мен и другите пациенти и колеги, беше нещо ново, интересно и хубаво. После, в 12 клас вече, където учех за автомонтьор, много близък мой приятел ме попита “какъв ще станеш, какъв искаш да бъдеш след гимназията".

Викам си, това е много хубав въпрос. Дотогава бях aйляк, не съм се замислял, тате носи, мама меси, както е приказката. Тогава играех и шах, имах награди, първи места на градски първенства, от индивидуални национални турнири. И приятелят ми вика, добре, ти си шахматист, хирурзите са добри шахматисти, защо не пробваш. От боледуването ми това ми се въртеше в главата и си казах, че да съм хирург ще е много добре. Започнах да ходя на частни уроци по химия и биология, реших си твърдо. Първия път не ме приеха и една година учих медицинска биология в биологическия факултет Паисий Хилендарски, след което кандидатствах за дентална медицина и ме приеха, като искам да стана лицево-челюстен хирург.

Трудностите са доста - на първо място идва фокусирането, но както се казва, аз съм господарят на съдбата си, аз съм капитанът на душата си и този кораб ще достигне до желания бряг.

- Родителите ти подкрепят ли те?

- Да. Баща ми много, майка ми иска внуци и все ме подканя, хайде, няма ли да се жениш. Казвам й за Коледа (смее се). Ако не тази, другата.

- Гордеят ли се с теб?

- Да. Родата ми вика вече доктор Чирков (смее се). Викам им, чакайте малко, аз съм още втори курс, вие вече доктор Чирков. Искат вече зъбите да им оправям, викам, имам още 4 години да завърша. Ами, добре, ние ще изчакаме (смее се). Ще имам пациенти поне.

- Как разбра за фондацията и защо реши да кандидатстваш?

- Чрез един познат от университета, той ме насочи към тази стипендиантска програма. И съм му благодарен за това, доста неща се промениха към хубаво. Главно реших, не толкова заради финансовата страна, макар денталната медицина да е доста скъпа специалност, 6 години да си в тежест на родителите си не е много комфортно, но заради менторската програма, както и заради запознанствата.

- А как се пребори за стипендия, как убеди комисията да те подкрепи?

-Бях себе си и говорих обективното, а те бяха логични и обективни - следователно се разбрахме. Може да има влияние това, че няма много хора от квартала, които следват тази специалност, дори може и да съм единствения.

- С какво това ти помогна в твоето обучение и развитие?

- С доста неща. Мога да кажа, че превърнаха мечтата ми в цел. Преди през уикендите работих, а сега мога да си позволя да не работя и да се съсредоточа върху образованието си. А още повече с менторската подкрепа, което ми дава сигурност и сила занапред. Без тях този път щеше да е много по-труден.

- Мислил ли си как ще се развиваш след като завършиш?

- Имам идея за частен кабинет, ако имам възможност, в махалата - Столипиново. Там няма друг стоматологичен кабинет. Изобщо, рядкост е да има хора, които да учат висше образование, за съжаление.

- Какво би казал на младите?

- Винаги има начин, няма безнадеждни положения, стига да има човек желание. Дали ще кандидатстваш за финансиране, защото сега има много организации, включително и ромски, благодарение на които много роми завършват средно и висше образование, дали ще работиш паралелно – има ли желание, има и начин. Да, ще се депресираш, ще се стресираш, но това е нормално, това е адаптиране, което те прави по-силен и по-мотивиран.

- Какво ще направиш, за да подобриш ситуацията конкретно на твоята общност в твоето населено място? Защо?

- Информиране и профилактични прегледи. Това са едни от основните и важни проблеми на цялото население в България. Хората се страхуват от лекари и стоматолози, а не разбират, че колкото по-късно отидат при тях, толкова по-възможно е да се случи това, от което ги е страх.

- Как щеше да се развие животът ти, ако не беше студент?

- Вероятно щях да направя пътешествие по света или щях да съм в “Котка и Мишка" с хубава бира в ръка, и да ви наблюдавам как говорите с някой за ранните бракове (смее се).

- Някой, на когото би искал да благодариш?

- Има доста хора, но ще кажа едно име - Росен Чепилски. Благодаря ти, Росене!

- До тук добре, а сега накъде?

- Където ме води съдбата и душата, но да не забравяме, че аз съм капитанът на моя кораб, както казах, така че аз решавам къде и какъв ще е следващия бряг. Все още не съм решил, с планове живота е скучен (усмихва се). Май ще стана супергерой или пък фалшив, както пееше великия Тодор Колев.

Проект "Менторска подкрепа за студенти от ромски произход, изучаващи здравни специалности“ и съпътстващата го стипендиантска програма се реализират от Тръст за Социална Алтернатива/Trust for Social Achievement в рамките на Фонд Активни граждани България по ФМ на ЕИП 2014-2021."