Градската художествена галерия в Пловдив представи нова техника и нов специализиран кът, посветен на реставраторската работа

За слушателите на предаването "Цветовете на Пловдив" на Радио "Фокус" главен реставратор Марина Караиванова разказва за тънкостите на професията и удовлетворението от свършеното.

"Нашата работа не се вижда, но пък тя помага за това да се види всичко в този му вид, в който е показано в галерията, каза Марина Караиванова по време на презентация на тема “Представяне на реставраторски процеси" в Градска художествена галерия в Пловдив.

"Всъщност, има голяма нужда от реставратори, чувам, че и  Академията вече приемат повече хора, тази година има 10 бройки приети. И дано да има и повече щатни места за реставратори, защото не само тук, а и на много места в страната има нужда от реставратори и то сериозна нужда", добави Караиванова.

Тя обясни още, че да си реставратор в Градската художествена галерия в Пловдив е привилегия, да работиш с тези автори, където са избрани най-добрите от най-доброто. Всичко това е ценен опит, който трупа всеки, който попадне при тях.

"А опита си е важен, когато работим, защото теорията си е теория, но когато застанеш пред картината, винаги ще се появи нещо, което може да те изненада. Дори и в рутинни неща, като при опъване на картина в експозиция, случвало ми се е, започваме да преопъваме, в един момент стигаме до долния край и се оказва, че автора в процеса на работа е заковал една летва, защото не му е стигнало долу на портрета обувката да нарисува и е продължил да рисува на летвата. Няма как да се преопъне, връщаме, правим каквото можем, в такъв смисъл процесът изненадва", разказа Марина Караиванова.

Затова, по думите и, винаги е добре да има време.

"И когато някой каже, бързо да правим изложба за някъде, дайте картини, ние се съпротивляваме, защото колко пъти в живота на една картина тя се реставрира? Разбира се, зависи от това какво е вложил майстора в нея, колко време, дали не е експериментирал. Защото колкото повече експериментират авторите, толкова по-често идват нещата им при нас. Но хубаво е това да не се прави често и да не е, защото някой е бързал за някъде. И е добре да отделим достатъчно време да опознаем обекта и тези изненадващи моменти да има време да ги осмислим и как да подходим към проблемите на картините", каза още Караиванова.

Уединението при тях е необходимо, реставраторите са свикнали да са сами с обектите. Трябва им спокойствие, когато изтъняваш лак, когато някоя люспа е по-тънка от косъм, не искаш и колега да минава наоколо, да ти се размести.

"Времето и спокойствието ни трябват, научили сме се, че дори и размери не трябва да взимаме, защото винаги ги бъркаме. Винаги може да те изненада нещо, всяка картина има свои различни проблеми, дори на един автор, винаги ще има нещо ново. И това е хубавото в работата и затова не ни омръзва въпреки, че понякога едно сваляне на лак може да трае със седмици и е еднообразно наистина. Но знаете, че на следващ етап вече ще е друго".

Фондът на галерията е много богат, има икони и картини. Някои от обектите след реставрация продължават да се наблюдават. Защото когато автора е експериментирал, а реставраторите са направили нещо за момента, те не са сигурни дали пак няма да се появи проблемът. Зависи много от технологията на автора, всеки един обект се нуждае от грижи  - и по съхранение, и по съблюдаване на условия по съхранение.

Пловдивските реставратори от ГХГ може да се похвалят с едно от най-големите ателиета в Пловдив, което дава възможност за големи формати. Това е най-голямото ателие за Пловдив, което дава възможност да се работят големите формати, които иначе просто няма къде да бъдат разположени. И когато има и достатъчно време, и подкрепа, и разбиране, те могат да влязат и в експозиция. Необходимо е документиране на всеки етап от работата, защото понякога хората бързо забравят как са изглеждали нещата, но след време всъщност разбират, че за тези картини е направено най-доброто. Но само времето ще покаже дали това е така. Хубаво е да се знае още какви материали са вложени при реставрацията, хубаво е те да са обратими, това е основен принцип в реставрацията - обратимостта, поясни още Марина Караиванова.