“Осакатиха сина ми. Взех го от детската ясла със счупен крак на две места. Последваха две операции, а кошмарът за нас тепърва предстои." Това твърди кърджалийката Бирджан Емин, майка на Берат, който е почти на 3 години и е посещавал ясла в детска градина “Максим Горки" в Кърджали, пише "24 часа".

Всичко започва на 19 април т.г. Бирджан става сутринта, приготвя закуска на сина си, буди го, облича го. Оставя го в детските ясли около 8,30 ч и отива на работа във фризьорския си салон, който се намира на по-малко от километър. В 9 ч вече очаква първия клиент.

“Малко преди 10 ч по телефона ми позвъни една от сестрите в яслата. Каза ми, че Берат е играел на пода и изведнъж започнал да плаче силно. Каза ми също, че крачето му е подуто и зачервено. Попитах какво точно се е случило.

Отговори ми, че не е станало нищо сериозно. Просто както си играел на пода, изведнъж легнал и започнал да плаче", разказа Бирджан.

Тя зарязва работата си, качва се в автомобила и за минути е в детската ясла. Когато влиза в занималнята, вижда сина си да лежи на дивана и да плаче силно. Трите медицински сестри, които се грижат за децата, ѝ обяснили, че са го преместили.

“Попитах дали не е паднал отнякъде. Казаха ми, че не е падал. Казаха ми, че просто си е играел, и допуснаха, че може да е ухапан от насекомо", спомня си майката. Тя се уплашила, че детето може да направи алергичен шок, и предложила на сестрите да извикат линейка.

“Едната от тях категорично заяви, че няма да се обадят никъде. Каза, че децата ще се уплашат от линейката. Извадих моя телефон, за да позвъня на 112, но те ми го взеха", твърди Бирджан. Тя грабва Берат и го качва в автомобила си, за да го откара в болницата.

“През цялото време синът ми плачеше много силно, не даваше да го докосна. Стигнах до “Спешна помощ", където качиха Берат на носилка". Една от работещите жени, като го видя, още там каза, че детето е със счупен крак. Пратиха ни на рентген. От снимката стана ясно, че лявата бедрена кост на момчето е счупена на две места и е разместена. Може и аз да съм разместила костта, когато съм го носила - не знам, а може и те, когато са го местили от пода на дивана", твърди майката.

От болницата ѝ казали, че спешно трябва да отпътуват за Пловдив за операция, защото в Кърджали няма детски анестезиолог. Преди да качат Берат на линейка, медиците обездвижили счупеното краче.

Докато пътуват към Пловдив, майката получава многократни обаждания и съобщения от трите медицински сестри, които искат да научат какво се случва.

“Не бях в състояние да им отговоря. Не исках да се отделям нито за миг от детето. Опитах се да разбера от него какво се е случило, но то не можеше да ми отговори, само сочеше крачето си. Не отронваше и дума, а тъкмо беше започнал да говори", твърди Бирджан Емин.

Тя споделя, че седмици след инцидента Берат отказвал да говори. Едва наскоро отново започнал да казва думи.

“В Пловдив ни приеха в болницата и направиха всички изследвания наново. Лекарите ме питаха какво се е случило, защото счупването е много голямо. Казаха, че за първи път имат такъв случай с дете.

Лекарите обясниха, че за да има такова счупване, детето трябва да е паднало много отвисоко или да е ударено силно".