Маестро Григор Паликаров пред Виолета Тончева за структурирането на цикъла "Петите симфонии“, замислен от него и реализиран под неговата диригентска палка със Симфоничния оркестър на Държавна опера Варна; за предопределения финал на цикъла с Петата симфония от Бетовен и нейния прословут мотив от четири ноти, разкодиран от самият композитор като "Така съдбата чука на вратата“; за прогресивната глухота на Бетовен и нейното отражение; уникалността на Петата симфония, линията "от мрак към светлина“ в първата част, минорната тоналност, специфичната романтична окраска и използването за пръв път в симфонично произведение на три нови инструмента; за великите композитори и разликата в тъгата на Бетовен и Моцарт; още за Концерта за цигулка и оркестър на Сибелиус със солист Лора Маркова, предстоящия концерт с хореографските поеми на Равел и водещия принцип в творческия път на известния диригент.

- В симфоничната палитра на концертите във Варна през последните години има един красив връх, един красив симфоничен празник с продължение, който очаквахме с нетърпение и който винаги пълнеше залите. Това е цикълът "Петите симфонии“. Замислен и реализиран под Ваше ръководство със Симфоничния оркестър на Държавна опера Варна, този проект ни накара да усетим силата на петите симфонии на Малер, Чайковски, Шостакович и Прокофиев, а сега на 20 март ни предстои среща с Петата симфония на Бетовен. Бихте ли споделили оценката си за целия проект и оправда ли той първоначалните Ви представи?

- Когато човек иска да създаде един симфоничен цикъл, той търси обединяваща идея. Това, което ме привлече най-напред в конкретния случай беше числото 5 като пореден номер на симфония, създадена от различни композитори. На човек веднага му хрумват поне три-четири примера на ярки симфонии с номер 5, които лесно могат да се обединят в един цикъл. Не знам защо се случва така, но петите симфонии в творчеството на избрани композитори някак се открояват от околните преди и след тях и стават знакови. Не че има някаква закономерност, защото Брамс например има само четири симфонии и всички те са страхотни, тоест някои творци изобщо не стигат до петите симфонии, докато за други петата симфония е в самото начало на творческия им път, както това е при Моцарт примерно.

- Или Хайдн.

- Да. Замисляйки цикъла, имах предвид също, че (по мои наблюдения) във Варна не са звучали дълго време такива големи симфонични опуси, като Петата симфония на Малер или Петата симфония на Шостакович и реших, че може би ще бъде добре да ги обединя в един цикъл. Това беше първоначалната ми идея, но когато тя се роди в главата ми, още не знаех точно колко произведения ще съдържа проектът. Истината е, че цикълът заживя свой собствен живот и някак си много лесно и бих казал органично се оформи цикъл от пет пети симфонии. В един момент се колебаех дали да не добавя и Петата симфония на Сибелиус, Петата симфония на Брукнер или Петата симфония на Шуберт, но накрая реших да останат само мащабните опуси на Малер, Чайковски, Шостакович, Прокофиев и Бетовен, които по свой собствен начин имат ярко изразено значение в творчеството на всеки от тези композитори. Така тази петица от пети симфонии ми се стори най-подходяща за цикъла. Иначе още в началото бях решил, че ще завършим именно с Петата симфония на Бетовен. Все пак тя е исторически първата и може би най-известната симфония с този номер. Надявам се, концертът, в който ще я изпълним, ще бъде също толкова хубав, колкото и предходните концерти от "Петите симфонии“.

- Както е известно, Бетовен работи дълго над своите творби и това негово чувство за съвършенство често му носи неприятности. Петата симфония композира в продължение на четири години, но пък какво въздействие постига! Гьоте го определя като "потресаващо“. На какво най-вече се дължи това въздействие?

- Дължи се на много фактори, на да вземем на първо място онзи прословут мотив "та-та-та-та-там“, който всички знаем, разпознават го дори хора, неангажирани с класическата музика. Мисля, че всеки на тази земя може да изтанананика този мотив.

- Вярно ли е, че мотивът, прочетох някъде, е вдъхновен от птича песен?

- Не съм убеден. Целият творчески процес на Бетовен може да се проследи в неговите тетрадки. В тях той е записвал и оформял своите композиционни идеи и там ясно се вижда как той ги развива и скулптурира във времето. Той започва много отдалеч развитието на този мотив, докато го изчисти само в четири ноти. Трудно ми е да разсъждавам как един гений стига до своите велики идеи, но той наистина е полагал усилия. И ако някой смята, че музиката просто се е изливала върху празния лист както при Моцарт, при Бетовен съвсем не е така. При него всички усилия в творческия процес могат да се проследят. Но крайният резултат е удивителен! Според мен това е най-въздействащият мотив въобще в световната музика. Интересното е, че когато попитали Бетовен какво е искал да изрази с него, той отговорил кратко "Така съдбата чука на вратата“. По-ясно не може да бъде обяснено. Известна е и неговата лична трагедия – прогресиращата глухота, която, разбира се, няма как да не се отрази върху творчеството му. Но начинът, по който Бетовен успява да формулира това съдбовно чукане на вратата, е разтърсващ.

- Надмогването на болката, преодоляването на страданието, духовното издигане над съдбата в музиката е възможно.

- Да, в музиката всичко е възможно. Затова този Бетовенов опус трябва да звучи и аз се радвам, че именно с него ще сложим последната точка на цикъла "Петите симфонии“.

- Коя част от творбата най-много Ви допада?

- Първата част, естествено. Макар че Петата симфония на Бетовен е една цялостна музикална драма, в която всяка отделна част има своята важна роля. Само в рамките на цялата творба може да се проследи линията на развитие "от мрак към светлина“, както някои я формулират. Разбира се, всеки е свободен да тълкува така, както го чувства, но за мен, пак повтарям, първата част е най-вълнуваща, тъкмо защото цялата музикална тъкан е подчинена на един мотив и начинът, по който това се случва, е уникален в композирането на музика въобще. Петата симфония е уникална, освен всичко останало, и с това, че е първата минорна симфония на Бетовен, предишните четири симфонии са написани в мажорни тоналности.

- Някои смятат, че Петата симфония е емблема за целия симфоничен стил на Бетовен.

- Бетовен е симфоник дълбоко в душата си. С всяка своя творба той създава отделни симфонични вселени. Петата и Шестата симфония, които той композира по едно и също време като пълни антиподи по смисъл, изразност и съдържание, дори са изпълнени за пръв път заедно в един огромен концерт в една и съща вечер. Лично аз не мога да кажа, че Петата симфония ми е любима, защото всяка симфония на Бетовен е сама по себе си прекрасна. Седмата и Осмата например са в сходни образни сфери, но всяка по свой собствен начин. По този повод разказват (усмихва се), че на въпроса защо все пак Осмата симфония не споделя популярността на Седмата, Бетовен отвърнал, "защото просто Осмата е по-добра“. В този смисъл аз не бих правил разделение между симфониите на Бетовен.

- В композиционно отношение обаче Петата симфония се отличава от останалите, заради трите нови инструмента – тромбони, контрафагот и пиколо, които се появяват за пръв път в симфонична творба.

- Да, Бетовен включва за пръв път в своя симфонична творба тромбони и то само в четвъртата част. Дотогава тромбони са били използвани предимно в кантатно-ораториални произведения, за да дублират партиите на хора или в някои опери. В интерес на истината нека да добавя, че в едни малко популярни симфонии на Клементи също са използвани тромбони. Контрафаготът и пиколото са другите два инструмента, чиито специфичен тембри и регистри са необходими на Бетовен, за да разшири палитрата на изразните си средства, подобно на художника, който търси най-вярната краска за своята картина.

- Навярно може още дълго да анализирате творчеството на Бетовен, но все пак защо той е велик?

- Гениите не бива да се сравняват, но ако съпоставим Бетовен и Моцарт, Моцарт композира по-лесно, творчеството му сякаш идва свише. Двамата са се познавали, а Бетовен например е свирел с удоволствие ре-минорния клавирен концерт на Моцарт и до ден днешен в 90% от случаите този концерт се изпълнява с каденцата, написана от Бетовен. Но когато Моцарт изразява тъга, това е като обективната есенция на тъгата, това е тъгата като такава в най-чист, абсолютен вид, а когато Бетовен описва тъгата, това е неговата лична тъга, която всеки може да възприеме и като своя лична тъга, своя лична драма. И дори затова някои музиковеди наричат Бетовен първия романтик, но аз мисля, че това не е точно така. При Бетовен собственият Аз, който се бори и чувствата, които този Аз изпитва, са ясно дефинирани, но това все още не го прави романтик. Просто личният елемент, който кара всеки да усеща в душата си музиката на Бетовен, предназначена сякаш лично за него, а не за цялото човечество, внася специфичната окраска в творчеството на този музикален гигант. Имало е периоди, когато съм смятал Бетовен за свой любим композитор, но с годините съм разбрал, че всеки композитор трябва да бъде любим, защото всички композитори, чиито творби са издържали проверката на времето и чиито произведения ние непрекъснато изпълняваме, са велики.

- Със сигурност ще изразя общото съжаление на почитателите на симфоничното изкство във Варна, че цикълът "Петите симфонии“ завършва и ни се иска срещите с високата музика под Вашата диригентска палка да продължат. Ше ни изненадате ли със симфонична новина?

- Винаги съм казвал, че оперният оркестър трябва да се развива и като симфоничен. За съжаление, в периода на Оперно-филхармоничните дружества филхармониите бяха претопени и в големите градове останаха само оперните театри. Но един оперен оркестър не бива да изпълнява само опери, а задължително да има и симфонични концерти. Това е важно! В този смисъл аз имам пълното съдействие на ръководството на Държавна опера Варна, така че – да, симфоничните програми ще продължат и занапред. Така първият концерт след "Петите симфонии“ планираме за есента на 2025-та, когато по повод годишнишнина на Морис Равел, ще изпълним двете му най-известни хореографски поеми – прочутото “Болеро“ и "Валсът“ - другата хореографска поема на Равел, която се свири по-рядко, а за мен тя дори е по-интересната. Ще се стремя да поддържам симфоничната култура във Варна, като всяко полугодие поднасям на публиката минимум един симфоничен концерт.

- Нека не пропускаме и Концерта за цигулка и оркестър на Ян Сибелиус, който освен Петата симфония на Бетовен, ще прозвучи на 20 март.

- Концертът на Ян Сибелиус за цигулка и оркестър е специален за мен, защото това беше първият концерт, който преди 15 години направих с Варненския оркестър и цигуларката Мила Георгиева. Сега за този красив, поетичен, на моменти суров и често изпълняван от цигуларите концерт поканих обещаващата млада цигуларка Лора Маркова. Познавам я като изявен талант още от Софийското музикално училище, свирила е с мен, в момента учи в Берлин, печели конкурси. Следя стремителното ѝ развитие и ако то продължава със същите темпове, със сигурност я очакват още успехи. Вярвам, че ще се представи чудесно и във Варна.

 Наред с преподавателската дейност в НМА "Проф. Панчо Владигеров“, в началото на 2025-та дирижирахте в Софийската опера четирите премиерни концерта на "Фалстаф“, предстои финалният концерт от цикъла "Петите симфонии“ във Варна, следва концерт със Софийската филхармония, през лятото Ви очакваме в Опера в Летния театър, сигурно ще дирижирате, както всяка година, и в любимата си Италия. Как се справяте с толкова натоварваща програма?

- Дисциплина, самоподготовка и жертване на свободното време, това е начинът за мен да се справям. Опитът идва с годините и натрупванията. Няма лесни програми, всяка програма има своите предизвикателства и диригентът трябва да балансира много добре между изявите си и подготовката за тях. Не бива да се допуска нито една изява, която да не е предварително добре премислена и изработена, а аз мога да кажа смело, че задълбочено се готвя за всяка своя изява, независимо дали става дума за нещо, което дирижирам често или за пръв път.

- Предполагам, че се случва да отказвате ангажименти. Кога и защо го правите? Кой е водещият принцип на този етап от Вашия творчески път?

- Имам водещ принцип и той е – да си струва. Да работя с добър оркестър, с който може да се постигне качествен и въздействащ резултат. Държа творбите да са хубави, вълнуващи и лично за мен интересни. Така че музикалните критерии идват на първо място. Стремя се диригентската ми програма да не е свръхнатоварваща и да се съчетава с работата ми като преподавател в Музикалната академия. Когато не се получава, отказвам покани да дирижирам. Гледам да не отклонявам точно онези ангажименти, които са най-интересни за мен, но понякога и това се налага. Във всичко това няма някаква регулярност, така че жонглирането е трудно. Но това е съдбата на диригента. Той трябва да умее да се справя, да преценява много точно, да приема или отказва и то най-вече на база музикални критерии.

- Григор Паликаров би ли могъл да бъде нещо друго, освен диригент?

- О, със сигурност. Много неща можех да бъда, например пилот или математик. Имах различни варианти, но съм избрал този... и не съжалявам (усмихва се).

- Благодаря за пространния разговор, Маестро!