Колекция от картички от началото на XX век, чиито сюжет тематично се свързва с Празника на влюбените – Свети Валентин, пази отдел "Етнография“ при Регионалния исторически музей във Велико Търново. Миглена Петкова, зам.-директор на културната институция разказва за "Фокус“, че посланията дават възможност за поглед назад във времето, когато любовта се е изразявала по малко по-различен начин.

"Чрез тях човек се потапя в света на най-чистите изживявания, поднесени по един елегантен начин. Женската красота е представена в романтичен стил, дискретно, ненатрапчиво, в съзвучие с чувствата, към получателя на картичката. Сюжетите се допълват с изображения на Купидон и сцени на влюбени двойки. Обаянието и цялостното възприятие на картичките се допълва от текстовете към тях. Наред с традиционните пожелания: "Приеми моите най-сърдечни поздрави!“, на една от картичките е написано послание, което трогва със своята искреност и чистота - "Мила Венче, нощта отдавна хвърли своята мантия, за да скрие в недрата си бушуващите души на влюбените. Спирам поглед върху поетичната картичка и мислено се пренасям в твоите обятия…! Целувам те! 27.I.1925 г. Г.“, разказва още уредникът от музея.

Тя припомня и, че 14 февруари е празник, който въпреки, че носи традициите на католическата църква, се чества по цял свят.

"За самия Св. Валентин обаче се знае малко, а историята свързана с него е забулена в тайнственост. Днес, католическата църква признава трима светци с имена Валентин или Валентиний. Всички те са били мъченици и са записани под датата 14 февруари. Връзката между Св. Валентин и романтичната любов не е спомената в нито един ранен исторически документ и се счита за легенда“, допълва специалистът.

Тя разкрива и, че между най-разпространените легенди е една, която е свързана с историята на Римската империя през III век, по времето на император Клавдий II.

"При своето управление императорът спешно имал нужда от войници за огромната си армия. Но малко били желаещите да постъпят в нея. Според императора причината за това била в нежеланието на римските мъже да напуснат любимите си и своите семейства. Затова Клавдий II издал декрет, с който отменил и забранил всички сватби и годежи. Валентин тогава бил свещеник в Рим. Той помагал на мъчениците-християни, хвърлени в римските затвори и тайно бракосъчетавал влюбени двойки. За тази си дейност бил арестуван и осъден на смърт. Валентин бил подложен на невероятни мъчения и изтезания, докато очаквал в затвора изпълнението на смъртната присъда. Според една от многото версии на  легендата той сам изпратил първата валентинка. Докато бил в затвора се влюбил в дъщерята на охраняващия го тъмничар, която била сляпа. Mладият Валентин я излекувал, момичето прогледнало и го целунало. Двамата изживели бурна, но кратка любов, тъй като Валентин бил осъден на смърт. Преди смъртта си той изпратил бележка на любимата си, написана върху парче от дрехата му с форма на сърце. Надписът гласял: "Твой Валентин“ – израз, който се използва и днес“, обяснява още Миглена Петкова.

Легендата гласи, че всичко това се случва на 14 февруари 269 година. Оттогава датира и традицията на този ден влюбените да си разменят валентинки. За Празник на любовта датата е обявена 2 години по-късно.

Луиза ТРАНЧЕВА