Гюле на близо 200 години има в Морската градина. Това пишат читатели на "Фокус", които изпратиха снимката. Сферичната каменна топка се намира край параклиса под Зоопарка. Диаметърът й е над 70 сантиметра.

Според нашите читатели тя е е от Руско-турската война от 1828-1829 г. Това е каменно гюле, използвана за изстрелване от машини за хвърляне на камъни, а по-късно бомбарди и мортири.

Историята сочи, че в Османската империя малък брой остарели оръдия, които изстрелват каменни гюлета, са били на въоръжение в крайбрежните батареи на Дарданелите през 1868 г.  Със същите тези батерии е свързан и последният документиран случай на бойно използване на каменно ядро, случило се през 1915 г. по време на операцията при Дарданелите, когато е произведен един изстрел от древно турско оръдие.

На 29 септември (11 октомври) 1828 г., след 3 месечна обсада по време на Руско-турската война от 1828–1829 г., Варна е превзета от руските войски. Най-голямата турска крепост и пристанище по западния бряг на Черно море, прикриваща един от пътищата, водещи към столицата на Османската империя – Константинопол (Истанбул), е в руски ръце. Крепостта капитулира и командирът на гарнизона – капудан паша Иззет Мехмед (Topal İzzet Mehmed Paşa), предава ключовете на крепостните порти. Крепостта се отбранява до изчерпване на продоволствените запаси.

Във Варна се наброяват до 16 000 жители, но по време на обсадата, вероятно, значително число от тях е загинало както от оръжия, така и от болестите, свирепстващи в града. Като пример, гарнизонът в тази крепост, по показания на турците, се е състоял от 22 000 души преди началото на обсадата, включвайки в това число и въоръжените жители, а после са останали едва 7000 човека – останалите са жертви на болести и оръжия.

Като се изключи малка площ, намираща се до гробището, всички улици са стеснени и често се срещат такива улички, през които и пешеходец едва може да премине. В самия град има две чешми, но водата в лимана, умиваща стените на крепостта от югозапад, е солена и не може да служи за тяхна употреба.

Павел Петрович Должиков (1789–1884), поручик от 19-ти егерски полк, описва Варна в своя походен дневник в първите дни след превземането на крепостта: "Страшни разрушения! Струва ми се, че в крепостта няма дом, който да не е малко или много пострадал от опустошителните действия на нашата артилерия и конгревови ракети. Огромната къща на бившия началник на крепостта капудан-паша, покрай която минахме, до такава степен беше повредена от гранати и бомби, че някои от нейните части заплашваха да се срутят.

Като минахме обширното гробище, заемащо пространството на едва ли не една пета от крепостта и покрито с камъни, поставени до гробовете, полкът ни излезе в северната част на Варна, където в очакване на разквартируване се разположихме на бивак.

Съжалявах, че не ми се отдаде случай да бъда във Варна през първия или втория ден от превземането й. Очевидци разказват, че крепостта е била зрелище, колкото любопитно, толкова и печално: хиляди турци, лишени от пристанище, измъчвани от глад, рани и болести, се тълпели по улиците и площадите или са се укривали под навесите на джамиите, лавките и кафенетата, заедно с остатъците от имуществото си.

Гюлето в Морската градина, не е единственото красиво нещо, което може да бъде открито от зоркия поглед. Миналата година "Фокус" съобщи за красив предмет край Летния театър - припомнете си ТУК.