Любо Георгиев: Разширяване на София е възможно, като обновим изоставените терени
©
По закон общината има много инструменти, с които тя регулира градското развитие – такъв пример са устройствените планове, поясни архитектът. "Столична община трябва да помисли за разширяване на север. Повечето възможности за строителство обаче са в южните квартали. Не трябва да се мисли за разширяване "на зелено“, да предприемаме мащабно строителство на полето. Ако тръгнем в тази посока, в която изграждаме квартали там, това означава ускорено използване на автомобили и милиарди за изграждане на инфраструктура. Разширяването на София може да стане чрез разработването на изоставени терени“, смята още Георгиев.
"Като експерт считам, че на базата на анализи е ясно, че местните данъци и такси се ползват от десетилетия за пълнене на общинската хазна. Световната практика е обаче да бъдат също и инструменти за провеждане на политика. Не става дума за абстрактни общински политики, а за решаването на конкретни проблеми“, уточни Георгиев.
Когато искаш да стимулираш дадена практика, намаляваш данъците и таксите, свързани с нея, а когато искаш да я ограничиш, ги увеличаваш, даде конкретен пример той. "Например за стикер за втора кола в зелена и синя зона се плаща повече. Разрешителното за строеж е по-скъпо в определени зони в сравнение с други“, каза още Георгиев.
Особено в контекста на ниското доверие в политиката за гражданите е важно първо да им се покажат конкретни резултати, преди да се преминава към промени в данъци и такси, категоричен е Георгиев. Относно градския транспорт трябва да направим софтуерен модел на придвижването, което върви на потоци, подчерта той. "Така ще можем да обновим маршрутите, разписанията и организацията на работа в този сектор. Успоредно с това трябва да се въведат нови трасета на градския транспорт, например в южните квартали, където много хора нямат лесен достъп до градски транспорт“, обясни Любо Георгиев.
"Трябва да се увеличи скоростта на движение на градския транспорт, която в момента е неприлично ниска – трамваите се движат с 14 км в час. В тази връзка са нужни повече бус линии“, разясни специалистът по градско планиране.
Изграждането на сгради с цел инвестиции, а не лично ползване, е част от националния ни афинитет към имотите, смята Георгиев. Имотът се възприема като защита на парите ни, но изграждането на такъв тип здания води след себе си обособяването и на допълнителна инфраструктура. "Важно е на пазара да има по-добро предлагане на жилища – имотният пазар в момента не работи добре. Хората по-лесно трябва да сменят жилищата си, да взимат жилища под наем, което прави града по привлекателен. Общината и държавата няма нужда веднага да влизат в ролята на строг регулатор – самият пазар трябва да се подобри. Таксите, които се събират за разрешителни за строеж, не са достатъчни, за да се подобри инфраструктурата. Те и не отиват в този сектор“, смята архитектът.
След 5-10 години ще трябва да мислим как да привличаме хора в София, за да поддържаме икономическия растеж. Населението на столицата от 5 г. е на стабилно ниво, което не се увеличава, поясни арх. Георгиев.