Часовниковата кула на Сахат тепе е един от символите на град Пловдив. Това каза в предаването "Цветовете на Пловдив" по Радио "Фокус" историкът Видин Сукарев.

"Все още мисля, че има какво да се направи там по отношение на облагородяване, по отношение на рекламиране на това пространство", добави Сукарев.

Историкът припомни, че някога, между 30-те до 70-те години, там е бил един много известен и любим на тогавашните поколения ресторант, но за съжаление този ресторант е унищожен заради "грандомански амбиции", за да се направи един огромен хранителен комплекс, който било замислено да се казва "Хеброс“.

"Аз съм чел проектодокументи и намерения – там е трябвало да има паркинг за 1000 коли и някакви такива други безумни идеи. Лошото е, че поне в някаква степен са тръгнали да го осъществят. Взривили са площадката, по време на тези взривове са летели камъни и са стигали дори до главната улица – това е в началото на 70-те години", разказа Видин Сукарев.

"След това са си дали сметка, че не е правилно, не е редно, че не е ефективно и така са го изоставили. Щели са да направят една много голяма площадка и там да се направи това заведение. Така или иначе кулата е щяла да си остане. Но при всички положения щеше да има щети и най-вече щеше да е за нищо. То през социалистическия период доста такива грандомански проекти, къде реализирани, къде нереализирани, са нанесли вреда на градската среда. Хълмът наистина е бил, поне от времето на часовниковата кула, а и преди това, важен елемент от градското, от крайградското пространство. Сега ние сме свикнали да го гледаме в залесен вид, с алеи, със стълбища, но това е едно относително ново състояние, смело можем да кажем от миналия век, от първите десетилетия на ХХ век. Преди това хълмовете са били голи, незалесени", разказа още Видин Сукарев.

По думите му, поколения наред немалко общински администрации и кметове са обръщали внимание на този въпрос. Също така този хълм, като оставим настрани, Марково тепе, което е изчезнало, е един от най-пострадалите, само че не при добив на каменен материал за павета и за други цели, а заради строителството. Цели квартали са изникнали там. Това започва още от османско време и продължава след Освобождението, когато постепенно все повече и повече хълмът започва да се застроява. В един момент, във времето на архитектурните планове след Втората световна война струителството бива забранено, но след началото на демократичните промени отново започва ново строителство.

"Всъщност идеята е била да няма високи сгради, да не се нарушават контурите с такива изкуствени човешки структури, но за съжаление това не е останало, и сега вече контурите на хълмовете, включително и на Сахат – може би Сахат е един от най-сериозно променените", посочи още историкът.