В колекцията от обредни хлябове на Етнографска къща - Добрич, която вече е достъпна и виртуално, има разнообразни, посветени на различни празници. Това каза главният уредник на Етнографската къща в добруджанския град Лена Кирилова, предаде кореспондентът на Радио "Фокус" – Варна. "Каже ли човек златна Добруджа, първата мисъл е за житото и за хляба. Защото за добруджанеца над всичко стои хлябът наш, насъщен, и мисля, че няма друго, което да сбира в едно всички представи за традиционни ценности, за красота, за изкуство, за любов, така както хлябът ги обединява. Защото той е винаги в центъра на трапезата и както казва народът: без хляб празна ще е трапезата. Но нека припомним, че хлябът е не толкова ежедневната потребност за храна, това е потребността от най-святото жертвоприношение, защото в хляба се кълне добруджанецът и българинът и грехът пред хляба се счита за едно от най-големите прегрешения, което нарушава устоите на живота. Култът към хляба е свързан със самия живот и за добруджанеца може би това е самият живот. И наистина хлябът е този, който присъства не само в делника, но и в празника на добруджанеца“, разказа Лена Кирилова. Тя допълни, че особено красиви и своеобразно пластично изкуство са празничните хлябове. Обикновено те са с кръгла форма и това е свързано с древния култ към слънцето. Древните хора са вярвали, че кръгът е едно оградено и защитено от зли сили пространство. Според народната традиция за приготвянето на хлябове за различни празници стопанката трябва да облече нова или празнична премяна, с чисти ръце да посегне към замесването на тестото, да го пресее през няколко сита, брашното трябва да е от най-хубавото, най-бялото, да е замесено с мълчана, цветна вода. В зависимост от вида празник пластичните изображения върху хляба варират. Те показват конкретната празнична обредност. В колекцията от обредни хлябове на музея в Добрич има такива, посветени на Коледа, Великден, Гергьовден, на семейни обичаи, като сватбата например. "Трябва да кажем, че този култ към хляба е превърнат наистина в изкуство, защото стопанката е вярвала като истинска майсторка ваятелка, че оформяйки определени образи, това могат да бъдат цветя, венци, кръстове, различна символика, свързана с конкретния празник, тя превръща този хляб в своеобразна молитва за здраве, за плодовитост и семейно щастие. Българката е вярвала, че нейните молитви чрез тези пластични изображения ще се сбъднат. Самите хлябове според празника носят различни послания. "Ако са посветени на Бога за коледната трапеза, те ще се наричат Богова пита. Гергьовските хлябове ще бъдат писани, шарени, с агнешко кокалче. Яйцето ще присъства като универсален, слънчев символ на великденските хлябове. А едни от най-красивите са сватбените хлябове. Те са една прекрасна картина от цветя, венци и символика. Момковите и момините сватбени краваи се отличават, защото птиците, поставени върху момините краваи, гледат навън, т.е. момата ще напусне своя дом. Птиците на момковите краваи са обърнати навътре с идеята да се множи родът, да има здраве и благодат в семейството“, разказа етнографът. По думите й празничните хлябове са свидетелство за светоусещането и естетиката на добруджанката и за този древен култ към хляба, който откриваме не само в Добруджа, но и в цялата етническа българска територия.

Жулиета НИКОЛОВА