Следващата спирка на  пътуващата изложба "Български везбени мотиви от XVIII до средата на ХХ век" през идната година е Молдова. Това съобщи Магдалена Петрова, председател на НЧ "Български искрици" в Добрич, предаде репортер на Агенция "Фокус". Читалището е инициатор и организатор на международния конкурс "Мотивът – основен елемент в българската шевица, пазещ родовата ни памет“ и на мобилната експозиция, която трябва да обиколи всички етнически области на страната ни и онези места по света, от където са изпратени ръкоделия, пазещи българския дух.

В Добрич за днешния светъл празник - Денят на народните будители, са гости на читалището от Украйна и Република Молдова. Те бяха част от вчерашния празник на българския дух в АЕМО "Старият Добрич", където посетителите разгледаха изложбата с българска везба от минали векове, послушаха вълнуващите изпълнения на Елица Тодорова Трио и завиха хора. Сред официалните гости бяха кметът на Добрич Йордан Йорданов и част от екипа му.

"Нашите предци преди 200 години тръгнали с каруци и каквото могли да вземат в ръцете си, най-скъпоценното. И едното от тях била българската шевица, която била на техните носии. С годините модите се променят, хората вече не носели носии, но тези шевици пренасяли в бита си. Бродирали възглавници, чаршафи, момичетата подготвяли своя чеиз от малки. Преминава и това, и други моди. Някога в училище учехме как се бродира, как се шие. Сега и това се загуби. Но благодарение на България, на Министерство на образованието, на проект "Роден език и   култура зад граница" нашите деца учат култура и традиции. Но нашите учители нямат по какво да предават тази шевица. Загубили са знанията какво значи определен цвят, каква фигура какво означава и т.н. Първите мастър класове, които Магдалена направи, заедно с децата от читалището "Български искрици", бяха в Тараклия, в Деня на града на 6 май. Децата с голямо удоволствие рисуваха тези шевици и научаваха какво значат. Конкурсът, който беше иницииран по-късно, ни накара да отворим сандъците, да си спомним бабите. Направихме така, че да се включат колкото се може повече деца. Надяваме се, че накрая ще излезе сбирка, която ще бъде помагало на учителите", каза Нина Топалова, бесарабска българка, секретар на Българската община в Република Молдова.

В Молдова живеят около 95 000 българи, заедно с онези от Приднестровския регион на тази страна, припомни Фьодор Сабий, председател на Българската община в Република Молдова. По думите му "Няма българско село в Молдова, където да не знаят Магдалена Петрова. Всяко училище, всяка градинка, Домът на културата, Музикалният колеж "Стефан Янев", всички те носят национални носии, направени от нея и "Български шевици". Фьодор Сабий обеща, че занапред колекцията от български шевици ще бъде обогатена с още неща от Молдова, защото там живеят много българи от различни региони на нашата страна. Той сподели също, че хората от  неговото поколение не са имали възможност да изучават български език в училище. Съхранен е чрез техните баби и дядовци, майки и бащи, у дома. При сегашното си гостуване в България Фьодор Сабий е посетил Варна, София, но това, което е грабнало сърцето му с красотата си, е Архитектурният етнографски комплекс на открито (АЕМО) "Старият Добрич" и според него българската държава трябва да го включи в списъка на българското културно наследство.

Сред гостите на празника бе и Лариса Савченко от украинския град Бердянск, председател на Дружество за българска история и култура "Родолюбие". Тя изрази своята огромна благодарност от името на всички таврийски българи в региона, където живее, за работата на Магдалена Петрова, която с инициативата за възраждане на българската шевица е пробудила духа на нашата култура далеч от географските очертания на България и е обединила хората, които определят себе си по душа като българи: "Със своята енергия всички ни обединяваше, със своите идеи. Тя ги реализира и нас организира да ги осъществим. И това ни кара да се задълбочим в българското още повече. Трябва да видите какво е, когато децата се докосват до родното".

Българският дух продължава да живее и днес чрез многохилядната общност на таврийските и бесарабски българи, чиито предци са били принудени да напуснат родината с големите преселнически вълни в резултат на руско-турските войни. В продължение на векове те успяват да съхранят българската традиция, българските обичаи и българския дух. По думите на етнографа Лена Кирилова от Регионален исторически музей - Добрич "Това са хора, които ни учат, че България не е просто държава и географска територия, България е усещане и любов".

Жулиета НИКОЛОВА