Официалният празник на Кюстендил – "Кюстендилска пролет“, се отбелязва всяка година на 21 март. Смята се, че празникът е осъвременено културно наследство и пресъздаване на древната местна традиция.

Той е съчетание от култовите практики на траки и римляни и почитта им към соларните божества и лечители Асклепий, Хигия, Телесфор, Аполон и Дионис. Допълнен от християнската семантика на Средновековието, с интерпретации на легендата за Свети Четиридесет мъченици и посветеното им оброчище на хълма над града – "Хисарлъка“.

За "Фокус“ от Регионалния исторически музей в Кюстендил посочиха, че една от легендите за Четиридесетте мъченици от Кюстендил и за самия празник е публикувана в пътеводителя "По пътя на преданията и легендите“, издание на РИМ "Академик Йордан Иванов“.

Легендата разказва още за първите години на петвековното робство. Тогава, поробителите решили да потурчат четиридесет и един млади българи от Кюстендил и околните села. Най-напред се опитали да го направят с добро като им обещавали много привилегии и добър живот, но мъжете отказвали – твърдо оставали верни на род и вяра.

Тогава жестокостта на турците преминала всякакви човешки граници – завели ги при един от най-топлите минерални извори в подножието на свещения хълм "Хисарлъка“ и започнали един по един да ги хвърлят в горещите води. Озверяла и крещейки името на своя бог, екзалтираната мюсюлманска тълпа дори не забелязала, че един от младежите успял да избяга.

Щом водата погълнала телата на четирийсетте български мъченици, от небето паднали четиридесет венци. На мястото на този извор, местните жители по-късно изградили чешма, чиято вода, според легендата, лекува четиридесет болести.

На християнския празник "Св. Четиридесет мъченици" жените там палят по 40 свещи, а мъжете пият по 40 чашки кюстендилска сливова ракия.