Костадин Димитров: Пловдив е в сърцата ни

©
Апостолите напускат горещата сцена на събитието. Проявените мъдрост и дипломатичност спечелват симпатиите на Европа. И днес ние сме пример на този модел и от нас зависи да го представим на идните поколения. Ние сме намирали сила в единството, заедно ще успеем, защото работим в една посока - в по-красив и подреден град. Пловдив не е само място на картата, той е в сърцата ни!
Това заяви кметът на Пловдив Костадин Димитров по време на кулминацията за честванията на 139 години от Съединението на България и празник на град Пловдив, предаде репортер на Plovdiv24.bg.
Десетки пловдивчани изпълниха площад "Съединение", които избраха да гледат на живо тържествената заря проверка. На събитието присъстват: президентът Румен Радев, който прие стоя от почетния караул, представен от генерал - майор Явор Матеев, председателят на Народното събрание Рая Назарян и премиерът Димитър Главчев, Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай, и.д. главен прокурор Борислав Сарафов, министри, народни представители от 16 и 17 МИР, общински съветници, политици, областният управител Христина Янчева, заместник-кметове, районни кметове, президентът Петър Стоянов (1997 - 2002).
Ето и цялата реч на кмета Костадин Димитров пред пловдивчани на пл. "Съединение":
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,
УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ,
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ,
ВАШЕ ВИСОКОПРЕОСВЕЩЕНСТВО,
УВАЖАЕМИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА КОНСТИТУЦИОННИЯ СЪД,
УВАЖАЕМИ НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,
УВАЖАЕМИ МИНИСТРИ И ЧЛЕНОВЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ,
УВАЖАЕМИ ПРЕЗИДЕНТ СТОЯНОВ,
УВАЖАЕМИ ГЕНЕРАЛИ, ОФИЦЕРИ И ВОЙНИЦИ,
ГОСПОЖО ОБЛАСТЕН УПРАВИТЕЛ,
ГОСПОДИН ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ОБЩИНСКИЯ СЪВЕТ,
УВАЖАЕМИ ОБЩИНСКИ СЪВЕТНИЦИ,
ГОСПОЖИ И ГОСПОДА, СКЪПИ ПЛОВДИВЧАНИ,
Днес ние с открити сърца Ви приветстваме с "Добре дошли“ в Пловдив в деня на 139-та годишнина от Съединението на България и Празника на нашия град. Вече осем хилядолетия Пловдив присъства на картата на Европа и неслучайно е титулуван като един от най-старите живи градове в света. През Античността той е столица на римската провинция "Тракия“ и запазените театър, стадион, форум, раннохристиянски базилики днес са едни от символите на културно-историческото наследство на България. По време на Възраждането Пловдив е оня светилник на националния дух, от който се запалва и разгаря искрата на борбата за българска църква, просвета и национално-освободително движение.
Пловдив е духовен център на българските земи и веднага след Освобождението. След злощастните решения на Берлинския договор Великите сили оставят Пловдив и южнобългарските земи в новата провинция Източна Румелия. Но не унинието и покрусата изпълват сърцата на българите в нейната столица и те от първия ден се захващат с изграждането на автономията като втора българска държава. Пловдив събира елита на нацията, излизат първите общобългарски вестници, създадени са първите в българските земи библиотека и професионален театър. Само след три-четири години Източна Румелия вече е по-добре организирана, по-демократична и по-богата от свободното Княжество.
Пловдивчани пренебрегват облагите на столичния град – по-високите заплати, свободния достъп до необятните пазари на Османската империя и доходите от търговията и избират да бъдат българи в обединената Родина.
Запалената искра на Съединението в Пловдив е поета от старите дейци от четите и въстанията в Тракия, които в ранната пролет на 1885 г. създават Българския таен централен революционен комитет. Годишнините от смъртта на Христо Ботев и Хаджи Димитър се превръщат във всенародни манифестации и трибуна на идеята за Съединението. Иван Вазов най-точно е прозрял същността на историческия момент: "Съединението не можеше да не бъде успешно, защото най-напред беше завладяло умовете и сърцата на всички българи“.
6 септември 1885 година става най-пловдивският ден в новата българска история. В ранната утрин народът и войниците под командването на майор Данаил Николаев обявяват Съединението на Източна Румелия и Княжество България. В Европа наричат събитието Пловдивската революция и са поразени от дързостта на един малък народ да вземе съдбата си в свои ръце и да се противопостави на Великите сили.
И днес ние се удивляваме от уроците на единството на нашите предци в името на националната цел – обединена и просперираща България. В създаденото на 6 септември Временно правителство участват представители на всички политически сили в Пловдив, загърбили довчерашните си дрязги и противоречия.
И става нещо невиждано и до днес в българската история. Апостолите, главните организатори на паметното събитие, с чувството, че са свършили своята историческа мисия, се оттеглят с достойнство от горещата сцена на събитията.
И защитата на Съединението като свой върховен дълг поемат държавните мъже на България. Проявената мъдрост и дипломатичност спечелват симпатии към българите в цяла Европа.
Германският репортер Артур фон Хун в своите репортажи от Пловдив е поразен от мирния труд на българи, гърци, турци, арменци, евреи, чиито магазини са един до друг в централната градска част и това е доказателство за утвърдения от векове пловдивски модел на мирно съществуване на етнически и религиозни общности.
И сега градът ни е еталон за толерантност и уважение между неговите жители. И от всеки от нас зависи да запазим този модел и да го предадем на поколенията.
Днес Пловдив е изправен пред предизвикателствата на модерния град, но пловдивчани винаги сме намирали сила в единството. И сигурен съм, че пазейки заветите на Съединението, заедно ще успеем, защото гледаме и работим в една посока – за красив и подреден град с горди и достойни хора. Защото Пловдив не е просто място на картата. Той е място в сърцата ни.
Честит празник, пловдивчани!
Честит празник, българи!