Идеята за кратък управленски мандат от 1 година на правителството има изцяло политически характер. Предложението не може да има юридически измерения, защото като форма на държавно управление България е парламентарна република и правителството се сформира от Народното събрание. Това заяви за "Фокус" преподавателят по конституционно право в Юридическия факултет на Пловдивския университет доц. д-р Христо Паунов. 

Ето целият коментар на юриста: 

"Правителството може да осъществява своите функции единствено по силата на доверието, което му се дава от страна на парламента. То идва и остава на власт до тогава докато се ползва с доверието на парламента и докато получава подкрепа за своите политически начинания.

В този смисъл, парламентарното управление, както е по нашия конституционен модел, е управление на правителството, което прокарва своите най-съществени политики именно чрез парламента, а парламентът от своя страна легитимира провежданата политика.

Правителството по конституция няма фиксиран мандат. Правителството, след като се състави по процедурата, която е предвидена в чл. 99 на Конституцията, може да остане на власт 2 месеца, 2 години, 1 година, но това зависи само и единствено от доверието на Народното събрание.

В контекста на парламентарната форма на управление, правителството осъществява своята дейност, докато се ползва с доверието на парламента. Ние няма как да предвидим дали в следващата половин, една или две години едно евентуално съставено редовно правителство ще се ползва от доверието на парламента.

Всички тези предложения, които идват към настоящия момент, и тези идеи за правителство, което да управлява една година или година и половина, имат изцяло политически характер. Няма как да имат юридическо изражение, защото няма предвиден предварително какъвто и да било мандат за работата на правителството в Конституцията.

Възможно е тази идея за управленски мандат за 1 година или година и половина да бъде скрепена в някакъв политически документ – например декларация или споразумение между основните политически сили, но тя няма как да има юридическо измерение/юридическо изражение, защото по нашата Конституция няма посочен фиксиран мандат, изрично за работата на правителството. Което означава, че ние няма как да предвидим то дали ще работи една година, дали ще работи половин година, дали ще работи по-дълго или по-кратко.

Такъв подобен документ евентуално, ако се подпише, той ще дава някакви насоки от политическа гледна точка, но юридически погледнато той няма да има някакво специално значение".