Кокиченца вече радват варненци. Все още на се масови, могат да се видят в частни дворове в центъра на града, където са на завет - край огради, стени на сгради, храсти.

Подобното на камбанка цвете винаги радва хората, тъй като е предвестник на пролетта, първото цвете на годината.

Думата е образувана от гръцкото κόκκος със значение "зърно" и българската наставка – че, прибавена  допълнително. Според друга хипотеза за произхода на думата, е че тя е заета от турско название със значение "снежно цвете".

Научното наименование на растението произлиза от латинизираните гръцки думи γάλα (gála) и ἄνθος (ánthos), което може да се разбира като "млечно цвете", дадено от цвета на цветята.

В Германия съществува интересно предание за предвестника на пролетта. Когато Бог създал всичко, той накарал снега да отиде при цветята и да ги помоли за малко от техните шарени цветове. Но всички едно след друго отказали. Тогава, тъжен, снегът отишъл при кокичето. То се съгласило да го дари със своя цвят и за благодарност снегът го оставил да цъфти винаги първо, когато се заражда пролетта.През Средновековието пък с кокичета са били украсявани църковните олтари. Това бяло цвете било идеалния символ на непорочността и чистотата на Дева Мария. Дори и до днес много кокичета се отглеждат в църковни и манастирски дворове.Ето какво разказват старите легенди. Старицата Зима и нейните спътници Мраз и Вятър се наговорили да не пускат Пролетта на земята. Тогава от преспите се подало смелото Кокиче и протегнало листчетата си към Слънцето за помощ. Слънцето го забелязало, разтопило снега, сгряло земята и отворило път на Пролетта.