Благомир Коцев по случай 151-та годишнина от гибелта на Васил Левски.
Коцев цитира началната строфа от стихотворението на Христо Ботев "Обесването на Васил Левски", която последва с прочувствени думи за делото на Апостола:
О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно плачеш?
Гарване, и ти, птицо проклета,
на чий гроб там тъй грозно грачеш?
Тъгата, която изпитва Ботев, когато написва тази песен в края на 1875 г., олицетворява скръбта на целия български народ. Отишъл си е най-великият българин. И велик човек. Пеещ по здрач, пеещ по зори. Пеещ и в мъка, и в радост.
Храбростта на Левски не е само в революционното му дело, а в стоманената му воля да се опълчва срещу неволята с песен на уста.
Левски не е само достоен българин. Той е въплъщение на хуманността ни. На това как идеалът осмисля битието ни. Как можем да посрещаме трудностите и това да не ни озверява. А да ни вдъхновява да се борим за по-добро бъдеще.
България ти благодари, Дяконе! За това, че продължаваш да ни учиш. 151 години по-късно, написа кметът на Варна Благомир Коцев.
България ти благодари, Дяконе! За това, че продължаваш да ни учиш. Това написа в пост във Facebook кметът на Варна Коцев: България ти благодари, Дяконе!
©