"Трудно ми е да определя жанра на тази книга, защото всеки историк ще каже, че това е приоритет на историческите изследвания, а аз нямам историческо образование и съм филолог. Затова по-скоро съм се опитала в тази книга да събера информация, която да ползват историци, работещи върху културно-историческата проблематика, които да направят своите по-големи научни обобщения, ако този материал им бъде полезен", каза д-р Кремена Митева.
Идеята за проучванията и написването на книгата е дошла по време на нейно участие в научна конференция, организирана от колегите й от отдел "Нова и най-нова история" в Регионалния исторически музей в Добрич. Д-р Митева е сред участниците в този форум. "И всъщност разговаряйки с историка Радослав Симеонов по каква тема би било интересно да пиша, той ми подсказа, че никой не е писал как български писатели посещават Добрич в периода 1940 - 1944 г. С благодарност приех насоката и написах един текст, с който се включих в конференцията", сподели още д-р Митева.
Оказва се обаче, че в процеса на работа специалистът попада на много и интересни неща, свързани с темата, четейки изследвания на историци и добрички краеведи, прекарвайки часове с архивните документи от онова време. Така възниква идеята материалът да бъде разширен, допълнен и да стане достояние на по-широк кръг от читатели. Научен редактор е историкът доц. Цветолин Недков, литературен редактор е Стилиян Митев.
Книгата изследва и показва кои български пи
© РИМ-Добрич
сатели със своето присъствие, със своите литературни четения и беседи се опитват да подкрепят добруджанци и добричлии към културния живот на България след 1940 г. Книгата съдържа щрихи и от онези моменти, когато Южна Добруджа е под румънска власт, а местното българско население изживява както казва и самата авторка "едни своеобразни възрожденски процеси". "По-същия начин както по време на Българското Възраждане преди освобождението от османско владичество, в тази част на Добруджа да говориш български език, да учиш в българско училище, да имаш своя църква, да имаш свои културни прояви е начин да се идентифицираш като българин. И това е някаква мирна съпротива. Някаква наистина културна съпротива на чуждото владичество", отбеляза д-р Кремена Митева. По думите й този културно-просветен живот въпреки всички пречки, въпреки забраните и асимилаторската политика е твърде активен и предизвиква удивление.Удивляват ентусиазмът и безвъзмездният труд на интелигенцията в Добрич - учители, лекари, юристи, агрономи, аптекари и други, които отделят от свободното си време за културна просвета, за да участват в различни културни формации и за да организират различни културни събития. "Това е изключително впечатляващо. Да не говорим за интереса на публиката в един град, който тогава е бил два пъти по-малък от сегашния, най-малко, е имало толкова публика, че да речем когато проф. Асен Златаров е гостувал в Добрич, отворили вратите на читалището, защото извън него имало хора, да могат да чуят и те за какво се говори. Ето за такъв интерес става дума. И като сравня с днешната посещаемост на културни събития ми става тъжно", сподели д-р Митева.
Интересен феномен според изследователя е инициативата на добруджанци да канят в Добрич български писатели и не само във времето на румънска окупация, но и всякакви интелектуалци от България - музиканти, учени. Понякога посланиците на българската култура са получавали разрешителни да влязат в Южна Добруджа, друг път - не, дори от един момент нататък румънците осъзнават опасността, не отказват визи, но и не издават на български интелектуалци, осуетявайки техни посещения.
Любопитен факт е, че от 1940 г. нататък, след подписването на Крайовския договор и възвръщането на Южна Добруджа в п
©
ределите на България, в Добрич се осъществява един своеобразен поход на интелектуалци - писатели, журналисти, музиканти, художници, свещеници, всеки по-своему виждайки и отразявайки събитията в освободените български земи. В изследването е посочено как тези интелектуалци дори се движат с войските, достигайки Южна Добруджа по суша и по море. "Част от тях, слава Богу, са описали тези свои пътувания, което дава възможност да видим как са ги посрещнали, какви са техните впечателния, това е много любопитно. И онова, което също особено ме впечатли, тогавашната българска преса, най-вече литературната, представя Добруджа до голяма степен чрез Йовковите образи и чрез неговото творчество. Ангел Каралийчев даже си спомня как като видял в Добрич лястовица се сетил за бялата лястовица, как един от войниците го попитал къде е според него чифликът край границата, т.е. всички дошли в Добруджа си мислят за нея като за едно Йовково пространство във време, когато писателят току-що си е отишъл (1937 г.). Той още не е това име, този класик за какъвто го смятаме днес. И това е много интересен феномен. Още по-любопитно ми стана, че са отишли там, където е бил Белият ескадрон (бел. ред. по едноименния Йовков разказ) и не просто да се поклонят на падналите през 1916 г. конници, но решили да възсъздадат атаката, правят го и заснемат атаката на кинолента", разказа д-р Митев.Книгата е насочена към аудитория с по-широки интереси в областта на историята, може да бъде намерена на книжния пазар у нас. Издадена е с финансовата подкрепа на Министерство на културата по Програмата за подкрепа на творчески проекти в областта на литературата.
Жулиета НИКОЛОВА