Комисията за защита на конкуренцията оставя без уважение искането на Камарата на архитектите в България (КАБ) за налагане на временна мярка "спиране на процедурата" за възлагане на обществената поръчка за новата сграда на СУ "Св. Патриарх Евтимий" в Пловдив.

Решението е публикувано на сайта на КЗК, съобщи за Plovdiv24.bg заместник-кметът с ресор "Дигитализация, европейски политики, бизнес развитие и образование" Владимир Темелков.

Според КЗК, поисканото спиране на процедурата за възлагане е неоснователно. В становището на антимонополната комисия пише:

"На първо място, следва да се посочи, че жалбоподателят, който претендира пред КЗК налагане на временна мярка "спиране на процедурата", носи тежестта да обоснове и докаже наличието на факти и обстоятелства, изискващи спиране на процедурата като отклонение от общото правило, че жалба срещу решение за откриване на процедурата не спира изпълнението. В настоящия случай, жалбоподателят не е изложил достатъчно мотиви и не е представил доказателства, даващи основание за преценка, че интересите на страните и по-специално тези на "Камара на архитектите в България" ще бъдат увредени по необратим начин, който би могъл да бъде възпрепятстван чрез налагането на обезпечителната мярка. 

При преценка на възможните последици от налагането на временната мярка, КЗК счита, че спирането на процедурата би оказало негативно въздействие както върху възложителя, така и върху обществения интерес. Този извод се налага от предмета на обществената поръчка - Изграждане на нова сграда на СУ "Св. Патриарх Евтимий" - гр. Пловдив. В становището на възложителя е отчетена значимостта на изпълнението на проекта за целия регион. Проектът цели изграждане на съвременно училище, с високо качество на образование, с подходяща среда за учащите, която да даде възможност за пълно разгръщане на техния потенциал. Същият е насочен към подобряване на образователната инфраструктура в региона, като реализирането на проекта, безспорно обуславя широк кръг интереси както на регионално, така и на национално ниво.

Предвид изложеното, КЗК приема, че като се отчете специфичният предмет на обществената поръчка, може да се направи обоснован извод, че отрицателните  последици от налагането на временна мярка за всички интереси, които могат да се увредят, включително за обществения интерес, превишават ползите от налагането на мярката.

С оглед липсата на мотивирано искане, което безспорно да доказва незаконосъобразно увреждане на интересите на жалбоподателя, както и при преценка на последиците от забавянето на процедурата, и предвид обществената значимост на предмета на обжалваната поръчка, спирането на процедурата би могло да засегне интересите на възложителя обективно – интересите на всички трети лица, заинтересовани от изпълнението на предмета на конкретната обществена поръчка.

Предвид изложеното, може да се заключи, че настоящият случай, попада в хипотезата на чл. 204, ал. 3 от ЗОП, тъй като отрицателните последици за всички интереси, които могат да се увредят от спирането на процедурата, ще превишават ползата от нейното налагане. Отчитайки баланса между интересите на страните, КЗК установи, че спирането на процедурата би накърнило, както интересите на възложителя, така и интересите на широк кръг лица, поради което искането на жалбоподателя за налагане на временна мярка следва да се остави без уважение.

В контекста на така направения извод, трябва да се акцентира и на обстоятелството, че съгласно чл. 112, ал. 8 от ЗОП възложителят няма право да сключи договор с избрания за изпълнител преди влизане в сила на всички решения по процедурата, освен когато е допуснато предварително изпълнение.

Следователно, дори и процедурата да не бъде спряна, интересите на жалбоподателя ще бъдат защитени до решаването на спора по същество. С оглед цитираната разпоредба, не е налице законова възможност да се сключи договор с определения за изпълнител участник, преди КЗК да се произнесе по законосъобразността на обжалваното решение за откриване на процедурата.

Същевременно по смисъла на чл. 204, ал. 4 от ЗОП произнасянето по искането за налагане на временната мярка не обвързва КЗК при решаване на спора по същество, както и не засяга останалите искания на жалбоподателя.".

Определението подлежи на обжалване пред тричленен състав на Върховния административен съд в 3-дневен срок от съобщаването му на страните.