Изложба в Добрич визуализира дигитална библиотека за видни български литературни критици

©
В плакатен вид с изключително минимализиран текст и акцент върху фотодокументалистиката постерите представят лика и щрихи от книжовното дело на бележити български литературоведи, като Боян Ничев, Здравко Петров, Тончо Жечев и много други.
Изследователските интереси на доц. Антонова са насочени към поетиката на предметизма, както и към историята и рецепцията на българската литературна критика. От 2015 г. тя е ръководител на проект "Актуални прочити на новата и съвременната българска литература“ към секция "Нова и съвременна българска литература“ на Института за литература – БАН, а от 2018 г. е ръководител на този проект, финансиран от Фонд "Научни изследвания“. Поредица от конференции под наслов "Полюси на критическата съдба" е провокирала разработването на проекта за дигитална библиотека.
Той е структуриран в поколения. От една страна е поколението на Александър Балабанов, Боян Пенев, след това - на Народната република, като някои личности са почти наши съвременници: Тончо Жечев, Ефрем Каранфилов, хора, които до началото на XXI век са били живи. Идеята е четящата и изследователска аудитория да "види" българската литературна критика в поколения, без претенция за изчерпателност. Базата с данни ще се разширява и обогатява с времето, включвайки още критически имена от нашето литературознание, структурирани в отделни профили. Те са лесно достъпни от всякакъв вид дигитални устройства, форматът съдържа огромен и полезен обем от информация с разнородни детайли, които създават изчерпателна картина на всяка една личност.
Дигиталната библиотека пести време и осигурява комфорт на изследователи, педагози, обучавани и почитатели на българската литература и литературознание.
Сега библиотеката представя в интернет пространството 20 български литературни критици. Всеки профил съдържа книжовни документи от самия автор, както и студии за него.
Екипът на проекта е работил с голям брой архивни хранилища в страната. Най-голям обем дигитализирана информация е предоставена от Националния литературен музей. Осъществена е съвместна работа с архива на СУ "Св. Климент Охридски", Музея на занаятите в Троян, Научния архив на БАН и др., използвани са и лични архиви.
Дигиталната библиотека онагледява създаването на традиции в литературната общност у нас, подчерта доц. Антонова и допълни, че това е шанс тази информация да се ползва също от чуждестранни българисти във всяка една точка по света и да бъде съхранена българската литературна памет.
Дизайнът на постерите в изложбата, следвайки структурата на сайта, е направен в секции. Подбрани са знакови фото презентации за отделните литературни критици. Изложбата ще остане в Добрич почти до края на месец октомври. Подредена е във фоайето на Дом-паметник "Йордан Йовков".
Жулиета Николова