Изложба посветена на 120 годишнината от рождението на Васил Бараков подреждат в Стара Загора
© Община Стара Загора
През 1926 г. съдбата среща в Пловдив Васил Бараков със Златю Бояджиев и Давид Перец. Познанството и мечтата да станат художници бързо се превръща в неразделно приятелство. По време на следването им в Художествената академия тримата младежи споделят заедно блянове и нищета. За да си набавят средства за прехрана и бои, те превръщат студентската мансарда във фирмописно студио, където изпълняват всякакви поръчки за табели, кино плакати, рекламни материали. Със заделените скромни средства през пролетните и летните месеци те се отправят към Родопите, откъдето се връщат с десетки платна, искрящи със свежестта на конкретната среща с природата. Неразделността на тримата бързо им донася прозвището “Бараците", а и с нотки на обич мнозина така ще ги наричат десетилетия след тези студентски години. С времето всеки от тях ще поема свой път на художествена изразителност, но уникалността на общността им от този период остава като едно от най-вълнуващите явления в българското изкуство.