Изложба на българските традиции, събирани над 40 години, можете да видите в музей "Етър"
©
Румяна е икономист по професия и етнограф по призвания. Казва за себе си, че е любител на възрожденската етнография, но "съкровището“, което притежава я прави много повече от това.
"Събирам от много малка, може би още от ученичка. Започнах, така, където видя нещо из мазето на баба – или бъкличка, или нещо си ги събирах от страх да не ги изпочупят, да не ги изпотрошат. Изпитвала съм само любов. И фактически цял живот по малко съм събирала. Първо беше керамиката. Събирала съм най-обикновени стомни, делви, грънци. После, ходейки по антиквариати, започнах и много други неща – сандъци, чакръци, дървении всякакви, дървени посуди, мед, бакър започнах, хурки“, разказва с усмивка Румяна.
Допълва и, че най-голямата ѝ колекция е от керамика. Има и много месали /обредни кърпи/, които в началото е откривала трудно.
"Аз съм ходила по капанските села, понеже съм от Разград. Намираше се, но после в един момент това прекъсна. Ходила съм няколко пъти и съм имала случаи, в които нищо не мога да намеря. По-късно хората взеха да се отварят да продават и да дават, не знам защо. Сега е малко по-различно“, обяснява още икономистът – етнограф.
Изложбата "Моят етнографски свят“ представя 17 традиционни женски носии – двупрестилчени, саяни и сукманени,
35 сребърни накита, мънистен кьостек (синджир за часовник). Калъфките за възглавници са 21, от които една е с избродирана година – 1875. Представеното в музея от колекцията включва още 43 месала, 32 престилки от различни региони, 14 дървени бъклици – част от които с образите на български революционни дейци, 48 керамични съда, между които сватбарски стомни уникати.
Изложбата ще остане в музей "Етър" до октомври.