Иван Петров-Аза представя първата си самостоятелна изложба в Казанлък, предаде репортер на "Фокус". Това ще се случи тази събота, на 11 февруари, от 10.00 часа в къща музей "Дечко Узунов“. Изложбата носи името "Пейзажът като пространство на Аза“ и представя творческите пластически изследвания на автора към един от класическите жанрове в системата на визуалните изкуства – пейзажа. По-точно към фрагменти от тях, разкриващи ни фокусиранията му върху обектното посредством различни техники и изобщо експерименти.

Пейзажът е жанрът, в който най-пълно може да бъде проследено и представено развитието му като художник и индивидуалните му естетически позиции. В тях можем да видим и афинитета му към експресията – първоначално търсена в натурата, а на по-късен етап изведена до тоталност, довела до метаморфозата на пейзажа в абстракция. Това специфично освобождаване от конкретното, което е само повод за творческо полагане, му позволява да представи себе си с по-задълбочена изразност и не по-малко важното – до решаване на сложни пластически задачи. Експозицията ще може да бъде разгледана до 23 април 2023. Нейн куратор е д-р Милен Алагенски.

Иван Петров е роден през 1977 г. в Казанлък, където е и първата му среща с изобразителното изкуство – едва на 4-годишна възраст. В детската градина прави илюстрация по Ангел Каралийчев, която е представена на изложба в тогавашния пионерски дом. Последните му изяви са на традиционните есенни салони в родния град. В ателието се трупат стотици картини и именно те са провокацията да бъде подредена първата му самостоятелна изложба "Пейзажът като пространство на Аза“.

След първите рисунки Иван Петров избира да продължи образованието си в художествената гимназия в родния град, но квотните ограничения по териториален прием го възпират. Налага се да кандидатства отново на следващата година с приравнителни изпити. (Директор на гимназията по това време е Христина Станчева, родственица на Златю Бояджиев.) Увлича се от изкуството на импресионизма, за което научава от текстовете на Анри Перюшо. Кандидатства в Художествената академия, изкарва висока оценка на изпита по рисуване, но трябва да отбие военната си служба.

След уволнението продължава обучението си в Лесотехническия университет, където е привлечен от лекциите на проф. Димитър Ерменков и доц. Саша Лозанова. Напуска след първата година, отегчен от математиката и техническото чертане. От този кратък период е възбудата му към експресията, по-късно и към неоекспресионизма и абстрактния експресионизъм, видени в европейските музеи. Именно при пътуванията си се запознава на живо с творби на Ел Греко, Веласкес, Едвард Мунк и по-късните Георг Базелиц, Антони Тапиес, Марк Ротко. От тези първи докосвания създава в себе си убеждението, че не трябва да съществуват рамки в изкуството.

Въпреки връзките с европейския модернизъм, изложбата не бива да се разглежда като отражение на увлеченията. Защото експериментът е главната движеща сила. От самото създаване на боята до следите, които оставя. Иван Петров сам подготвя платната, върху които работи – от опъването им, през грундирането до изготвянето на боите.

Изложбата на Иван Петров представлява личен разказ за процеса на  опознаването на Аза. Въпреки несигурността и благодарение на развитието на артистичността. Експозицията маркира важните моменти по пътя на облагородяването – осъзнаването на необходимостта от творческия процес, съмнението и несигурността в собствените възможности, волята за налагане на упорития труд като възможно решение. Този акт е и свойствена победа, защото чрез самостоятелната си изложба Иван Петров – Аза заявява себе си като човек с реален, личен и социален Аз-образ.

Рени АТАНАСОВА