Кюстендил е един от основните лъчове, откъдето тръгват събитията по спасяването на българските евреи. Това каза пред журналисти историкът доц. д-р Ангел Джонев, предаде репортер на "Фокус“. Историкът подчерта, че Кюстендил е мястото, където получават първата новина, може би като носител се явява Владимир Куртев, защото някъде в началото март 1943 година той идва с тази стряскаща новина, запознавайки с нея своите приятели евреи.

"Те обаче, за разлика от другите места в нашето Отечество, не бездействат. Напротив, оказват се много активни. Започват да търсят помощ. Ако не е легенда, че се събират 44 души, а тръгват четирима с готовност за 400, както се изразява Суичмезов, то явно има отклик сред кюстендилското гражданство“, разказа Джонев.

Той подчерта, че самата администрация в Кюстендил, в лицето на кмета и на околийския управител тогава, не са привърженици на действията на режима. Те са склонни да си сътрудничат с местната еврейска общност. Те са едни от хората, които съобщават на евреите какво предстои, че те ще бъдат депортирани.

"Имаме гражданското начало, което е категорично кюстендилско, с акцията на тримата кюстендилци – Асен Суичмезов, Владимир Куртев и Иван Момчилов, присъединилият се към тях народен представител Петър Михалев, който отдава вече другият наклон – към държавната власт. И вече оглавяването на 9 март сутринта от Димитър Пешев, който дава пълна представителност на тази акция. Последвалите действия в парламента, а именно събирането на още няколко народни представители. Това са Божко Ковачевски, Димитър Икономов, Сотир Янев, Иван Василев Петров и Цвятко Петков“, посочи Ангел Джонев.

По думите му тези хора отиват в кабинета на Петър Габровски и те чукат по неговото бюро. Те му казват, че няма да вдигне евреите от Кюстендил, Дупница и откъдето и да е от довоенните предели на Царството. "Привечер идва вестта, че наистина няма да бъдат вдигнати. Вестта идва и в Кюстендил“, допълни Джонев.

Той разказа, че тогава къщата на Иван Момчилов става жертва на привърженици на тези акции. "Това е къща, която помни. Помни чупенето на стъкла, писането на обидни лозунги. Помни и съпричастността на местната еврейска общност“, заяви още Ангел Джонев.

Според историка празните вагони, подготвени за депортиране на местните евреи, които никога не тръгват от железопътната гара, са знак за добре свършена работа. "За това, че в Кюстендил е имало достатъчно силно гражданско общество, което да каже "Стоп“ – няма да се осъществи държавна политика. Много сложно и много трудно е да спреш държавната машина. Държавната машина е много сурова, но показва, че със задружни сили може да се стигне до един позитивен резултат, с което Кюстендил трябва да се гордее“, заяви Ангел Джонев.

Чуйте в звуковия файл към новината подробности за съдбата на участниците в Кюстендилската акция, след спасяването на българските евреи.