На 20 декември почитаме раннохристиянският свещеномъченик Игнатий Богоносец. Според християнските вярвания от Игнажден са започнали родилните мъки на божията майка, които продължили до раждането на Иисус Христос на Коледа. Това каза за "Фокус“ етнологът в Регионалния исторически музей – Смолян, Ваня Йорданова.

В народната песен се пее: "Замъчи се Божа майка от Игната до Коледа“. В народното съзнание поради тази причина Игнажден се приема за първия от поредицата коледни празници. "Дните от него до Коледа са познати като мъченици или Игнашка неделя и се почитат особено строго от младите булки и бременните жени. Традицията повелява през тези дни те да спазват строга забрана за работа – да не предат, да не тъкат, да не перат, за да забременяват и да раждат леко. Празникът е в близост до зимното слънцестоене и в народната култура на българите се свързва с раждането на новото слънце. Затова се приема и като начало на новия годишен цикъл и се празнува за плодородие и хаир по стока и хора. По тази причина и празничните обреди и магическите практики, които се изпълняват , целят изцяло осигуряването на здраве, на късмет на дома и семейството“, поясни Йорданова.

По думите ѝ на много места в почти цяла Източна България срещу този ден е първата кадена вечеря, но за Родопите обаче това не е така. "Най-характерен за Игнажден е общобългарския обичай Полязване. В селищата, които се намират в близост до равнинна Тракия, обредността на Игнажден бележи пряко връзка с този обичай. През този ден стопанките следят какъв човек най-напред ще прекрачи прага на къщите им. Ако той е хаирен, ако е добър човек, ако е с лек полаз, то годината ще е плодородна и ще се излюпят много пилета. Стопанката отвежда първия гост до огнището, подава му машата и го кара да разрови огъня. Гостът нарича трикратно: "Колкото жар в тази къща, толкова пилета и берекет да има“. За тази си благословия той е черпен с игнатски кравай, специално подготвен за целта, с вино и с ракия", каза още Ваня Йорданова.