Интервю, специално за Plovdiv24.bg с художника Иван Величков, автор на графитите с маргаритки на стълбите на Каменица.  

Господин Величков, вие сте творец с дълъг опит, но нали чухте, че има някакви противоречиви мнения за това, което правите? Какво мислите Вие? 

Животът е пъстър, както и хората. Колкото хора, толкова и мнения. Приема се всякога едно. Така че въпросът е общото мнение – повечето хора го приемат много позитивно – минават, поздравяват, снимат се. Аз като казвам, че това ще бъде премахнато скоро време, те питат: "Ама как така? Защо ще го махате? Това трябва да остане.“ Аз казвам, че няма как да се случи, това е легендарно място в Пловдив, архитектурен паметник е, не може да има такива неща.

А всъщност каква е идеята и какъв ефект се цели?

Идеята е да се предаде малко цвят на сивите стълби и за Цветница да се усмихнат хората, по една усмивка повече, минавайки оттук да се снимат – и това е цялата идея. Просто едно добро настроение.

А какво казвате Вие, всичко е съобразено с особеностите на това място, откъм архитектура, нали така?

Разбира се. Проектът е на Община Пловдив. Аз изпълнявам просто. Проектът е техен, идеята е тяхна. Те се допитаха до мен какво може да се направи, какво не може да се направи, и аз се изпълнявам.

Вие сте рисували и други подобни графити? Къде?

Последното, което беше по-голямо, в Пловдив беше, но това вече го няма – в подлеза отдолу: Панагюрското съкровище, тракийските съкровища от Варненския некропол. И не само в Пловдив, из цяла България.

А в чужбина?

И в чужбина рисувам доста. Но в последно време съм се акостирал в България изцяло.

А къде в чужбина сте правили нещо подобно?

Специално стълби – не, но други стенописи и графити съм правил в Германия, Англия, Нидерландия, в съседните държави, на Балканския полуостров.

Прави впечатление, че погледнато отгоре не се вижда нищо, само отдолу. Какво означава това? Какво е това?

Чисто и просто триизмерна визуализация. Погледнато от правилна точка, го виждате като цяла картина, иначе изглежда размазано. Всяко едно стъпало само по себе си е отделна картинка.

Трудно ли се прави това?

Не е много лесно, тъй като аз съм свикнал да рисувам на гладки хубави повърхности. Качеството е съвсем различно. Тъй като тук стълбите са обработени със специална технология, за да може после да бъде премахнато това нещо с пароструйката, първо, че по боята хваща много трудно, не е равно. За мен е трудно, честно казано, тъй като не мога да докарам това качество, което бих искал, както на равна стена. 

Колко време го рисувате? И казвате, че само вечер рисувате?

Ами предпочитам да рисувам вечер, тъй като ми е по-спокойно. Няма много хора, някак си е притеснително да минават, питат ме: може ли, не може ли – и аз се разсейвам. Почнах го в събота вечерта. Преди това беше нанесено покритието, трябваше да изчакам малко, и от събота през нощта рисувам.

И сега да успокоим тези, които много се вълнуват заради мястото, което е архитектурен паметник и т.н., какво ще се случи с това и кога, то ще остане ли за постоянно?

Не, това ще бъде премахнато, както споменах вече. От общината са се ангажирали. Положено е специално покритие, което не задържа боята отгоре. И ще бъде премахнато, точно кога не мога да кажа, но след Цветница, когато те решат ще бъде премахнато и стълбите ще си имат същия вид, който са имали преди това. Да бъдат спокойни хората, които не го приемат.

Макар че много хора казват: "А защо да не остане за постоянно?“

Да, искат много хора, но в случая няма как.

Може ли да кажете за тези, които може би не са прочели или не знаят, къде има подобни такива художествени композиции? Къде по света?

Във всичките държави на Запад, има на много места, почти навсякъде. Това изкуство е доста приложимо в днешно време вече и се използва за много цели.

За графитите ли говорим?

Да, за графитите. Макар че според мен вече нещата са се слели. Като цяло графитът може да е останал само заради начина на техниката на пръскане със спрея. За това повечето графити художници вече не могат да се нарекат, че са просто графити, те са произведения на изкуството, така или иначе.

Има ли случай, докато рисувате някой да ви навика и да ви каже: "Как си позволявате такова нещо?“

Не, често казано не. По-скоро досега всичките хора са били позитивно настроени. Просто минават, пляскат ми и поздравяват. Досега просто само един човек се възмути защо рисувам. Всичките са много щастливи и са много доволни.

А като обикновен гражданин бихте ли започнали да правите по стълбата такива рисунки?Ако не ви е възложено това?

По принцип бих, но трябва да имам съответните разрешения и позволения. За мен би било много трудно. Аз не бих си позволил така да тръгна, без да имам позволение от Общината, да направя такова нещо.

На какви други по-необичайни места сте правили графити?

Преди две години тук, в Пловдив, рисувах една площадка, пак беше триизмерно изображение, което беше на земята. Но всички други са си обикновени върху стени. Общо взето дали са подлези, дали са фасади, блокове, интериорни решения. За мен това тук е по-скоро нещо необикновено в случая, тъй като е много, много различно от всичко останало, което правя по принцип.

От колко време рисувате всъщност?

С графити се занимавам от 23 години, иначе рисувам от малък.

Специално образоване имате ли?

Имам да, Художествена гимназия завършена. И това е общо взето.

Още нещо интересно искаме да Ви попитаме - как обозначихте точните места на маргаритките, когато започвахте да рисувате. С някакъв макет, или? 

Има една гледна точка, зад буквата G от надписа "Together", или отпред. Аз бях застанал с лазер и бях помолил един приятел просто да седи и на определени точки да му казвам къде да ми маркира с табеширче разни контурчета, и просто го разкарвах по стълбите нагоре-надолу, нагоре-надолу. И вече след това направих контурите с боя. Но реално трябваха двама човека в случая. Можех и сам, но трябваше да навъртя около 20 км километраж да вървя само по стълбите. Днес съм направил може би около 25 000 крачки само тук. Малко фитнес, което е много добре.

Няма ли да Ви е болно после, като започнат да го мият?

Не, има снимка. Вие го отразихте добре, така че го има в историята останало. Да ви кажа честно, жал ще ми е, но въпросът е всички хора да бъдат доволни и накрая всичко да си бъде в първоначален вид, каквото е било. Имаме задоволство за момента, имаме и крайно общ план, всички хора да са доволни, когато всичко си е чистичко, за малко усмивки в момента.