Художествената галерия в Смолян вече ще носи името на Анастас и Петър Стайкови. Това реши на днешното си заседание Общински съвет – Смолян, предаде репортер на "Фокус“.

Именуването е по предложение на Мария Стайкова – дъщеря на родопския художник Анастас Стайков.

През 2025 г. се навършват 120 години от рождението на художника. Като член на групата на Южнобългарските художници, Анастас Стайков показа хубостта на Родопите и бита на родопчани в своите над 20 самостоятелни изложби и участия в почти всички окръжни и национални изложби.

Анастас Стайков посвещава цялото си творчество на родопския край и неуморно, до старини, пресъздава екзотичния бит, самобитната етнография и живота на родопското население.

За 80-годишнината на Анастас Стайков проф. Светлин Русев подреди изложба в залата на СБХ, София, "Шипка“ 6. Картини на родопския художник се намират в Националната Художествена галерия, Градската Художествена галерия – Пловдив, Художествена галерия – Смолян, Исторически музей – Смолян, Българска народна банка, Художествена галерия – Ловеч, Художествена галерия – Мадан, в Славейно, в държавни учреждения, частни галерии и у почитатели на изобразителното изкуство по света. По – значими негови творби са: "Родна стая" (1933), "Четиринадесет дома" (1936), "Родопска невяста" (1938), "Край Смолян" (1938), "Търколевата къща" (1979), "Ждрелото" (1984) и др. Починал на 10 септември 1988 г. в Пловдив. От 1989 г. на ученици от НХГ в Пловдив се връчва наградата "Анастас Стайков“.

Анастас Стайков е почетен гражданин на родния си град Смолян.

Синът му, Петър Стайков също е родопски художник и неуморен общественик, като участва във всички окръжни и национални изложби на българските художници. През 1961 г. прави предложение за създаване на картинна галерия и изложбена зала в Смолян. През 1964 г. се открива Окръжна художествена галерия в Смолян.

Открил е 12 самостоятелни изложби – живопис, графика, сценография – в София, Смолян и в други градове и села. Негови картини са участвали в изложби в Прага, Москва, Нова хута и Кошалин (Полша), Зул и Лауша (Германия), Хайдубесерман (Унгария), София, Пловдив, Бургас, Благоевград, Велико Търново, Видин и други. Живописното му творчество е вдъхновено изцяло от неповторимия свят на Родопите, предопределено от семейната традиция.

През 1957 г. е назначен на работа в Родопски народен театър и работи като художник-проектант в продължение на 33 години. Като сценограф е оформил около 200 театрални постановки, повечето от които са реализирани в Родопския драматичен театър, а също така в Пловдивския, Хасковския, Ямболския и други театри. Автор е и на художественото оформление на много спектакли и концерти на Държавен ансамбъл "Родопа", Детско-юношеския фолклорен ансамбъл, постановки на самодейни оперети и други.