С Раждането на Пресвета Богородица, само седмица след началото на църковната нова година, Рилската света обител отбелязва с голяма радост празника на своя католикон, предаде "Фокус“. Величествената църква в средата на рило-манастирския комплекс е изградена в периода 1834 – 1837 година и е зографисана от най-добрите български зографи през епохата на Възраждането в продължение на двадесет години.

По традиция, в навечерието на празника бе отслужена Велика вечерня с петохлебие, а днес се отслужва архиерейска св. Литургия, предстоявана от игумена – Адрианополския епископ Евлогий, в съслужение с братя на манастира.

Неспокойни и смутни са времената на възстановяването на Рилската света обител след големия пожар от 1833 година, когато манастирът се възражда от пепелищата в чуден, оригинален архитектурно-художествен ансамбъл.

Същевременно огромният брой поклонници налага построяването на нов, просторен, отговарящ на нуждите съборен храм на мястото на малката стара Хрельова църква от XIV век.

Така, със султански ферман от 23 март 1833 година започва строежът на католикона "Рождество на Пресвета Богородица", осветен през 1838 година.

В построяването на главния съборен храм, както и на целия манастирски комплекс след пожара от 1833 година, взема участие целият български народ. 

Храмът е направен по светогорски образец, с пет кръстовидно разположени купола. От север и юг са прибавени два параклиса, посветени на св. Николай Мирликийски и на преп. Йоан Рилски.

От надпис, вграден в стената над една от арките на екзонартекса научаваме, че строител е първомайстор Павел Иванович от село Кримин, Сисанийска епархия. Благоукрасата на храма продължила няколко десетилетия.

Стенописите са дело на най-изтъкнатите български зографи от ХІХ в., между които са Димитър Христов Зограф, Захари Зограф, Димитър и Симеон Молерови и др. Иконостасът е дело на Атанас Теладур от Самоков и Петър Гарка.