През 1895 г. е създадена Пловдивската търговско-индустриална камара, която обединява индустриалци, търговци и занаятчии. Това съобщи в интервю за "Фокус" историкът доц. д-р Стефан Шивачев. И тази Търговско-индустриална камара до 40-те години, когато е превърната от държавата в Българска стопанска камара, играе изключителна роля за развитието на индустрията и за създаването на Пловдивския панаир. 

"Това става със средства на Пантелей Генов, на Стефан Обрейков и на други индустриалци и търговци. Тези пловдивски индустриалци и търговци създават и Търговската гимназия, нейната сграда с техни средства. Те построяват и Занаятчийското училище.  В лицето на д-р Обрейко Обрейков – второто поколение от фамилията Обрейкови, през 30-те години е възстановена панаирната традиция в Пловдив. 

Така Пловдивската търговско-индустриална камара, с помощта на Пловдивската община, в лицето на кмета Божидар Здравков, създават този Пловдивски панаир, който се превръща в национален само на втората година. На третата година се превръща в международен, става лицето на българската индустрия и търговия, и става лицето на България", посочи Шивачев.

"И в крайна сметка, това е дело на Пловдивската търговско-индустриална камара. Аз успях да докажа, че въпреки трудностите, създавани от държавата, която  защитава идеята, че панаир трябва да има в София или във Варна, ама не е и в Пловдив, те успяват да се наложат.  

Държавата не предоставя необходимите средства. Едно сравнение тогава с най-големите панаири в Лайпциг, в Дюселдорф, в Солун, в Белград показва, че ако тамошните държави помагат с много милиони развитието, поне с безлихвени заеми, то българската държава не дава почти никакви пари на Пловдивския панаир", разказа още Стефан Шивачев.  

По думите му, най-голяма е заслугата за индустриалното образование в Пловдив на Стефан Обрейков, след това на неговия син д-р Обрейко Обрейков. Тези хора създават училища и успяват да ги внедрят в държавната училищна мрежа. Но построяването на самите сгради е въпрос на лични дарения от всички тях. 

"Нещо повече, тази Търговско-индустриална камара изгражда и своя собствена сграда, която днес е сградата на Пловдивския съд на бул. "6 септември“. Една сграда, която и днес, заедно с Търговската гимназия, със Занаятчийското училище, Техникума по дървообработване, е една от личните сгради в Пловдив. Разбира се, сградата след това бива одържавена. Но в крайна сметка, мога да кажа, че всички тези пловдивски индустриалци оставят името си като дарители, благодетели.

Разбира се, най-изтъкваното име е на Димитър Кудоглу, който създава Дома на благотворителността и народното здраве, но всичките те са ангажирани с подпомагане на детски домове, с подпомагане на сиропиталища, или домове за възрастни хора. Всички те са ангажирани с подпомагане на училища – просто закупуват терени, предоставят ги за строителство на училища, подпомагат строителството на училищни сгради.

По същия начин стоят нещата и с детските градини, подпомагат всичките тези благотворителни организации – и "Майчина грижа“, и "Самарянка“, и всички други, и оставят името си като дарители и хора. Знаете ли, Димитър Кудоглу има един негов си девиз, който звучи така: "Богатството, спечелено с честен труд, трябва да служи на човек да върши добри дела“. И всичките те се ръководят от този принцип".