В навечерието на новата 2022 година Градската художествена галерия "Борис Георгиев“ – Варна, обръща поглед към високите стойности на българското пластично изкуство, съобщиха от пресцентъра на галерията. В календара за новата година екипът на галерията припомня приноса на класика на морския пейзаж Георги Велчев. Поводът е 130-годишнината от рождението на големия български художник, отбелязана през изтичащата година. В изданието са включени пейзажи на обичаните от Велчев места по Българското Черноморие - нос Света Галина, Созопол, Калиакра, остров Свети Иван, прочутата Арка край Тюленово, както и паркови пейзажи от парижкия период на художника.

Изкуството на Георги Велчев представя в изданието изкуствоведът Румен Серафимов, уредник в ГХГ- Варна и изследовател на творчеството на художника.

Георги Велчев има уникална артистична съдба, необикновен житейски и духовен път по света, и високоестетично изкуство, което той създава въпреки обществените и личните колизии.

Роден е през 1891 г. във Варна. Баща му Атанас Велчев отваря първата в града книжарница. Още като ученик той успява да посети Ермитажа и Третяковската галерия в Русия. От 1910 г. до 1919 г. следва в Държавното художествено-индустриално училище в София. Учи при големи художници като Иван Мърквичка и Стефан Иванов, от които великолепно усвоява стабилните академични основи и професионални умения в живописта. Още в най-ранните си творби Георги Велчев проявява склонност и вкус към една по-модерна и освободена живописна образност, която гравитира към импресионистична и символистична стилистика. Всъщност той се оказва в едно поколение с художници като Сирак Скитник, Николай Райнов, Иван Милев, Васил Захариев и някои други, които в края на 1910-те и в началото на 1920-те години се опитват да се противопоставят на традиционния реализъм и да внесат в българското изкуство обновителна художествена и интелектуална енергия от европейския модернизъм.

През 1920 г. заминава за Париж, където в продължение на три години обогатява живописните си познания и художествената си култура. Специализира при проф. Аманд Жан в Академията за изящно изкуство. Великолепните маслени и гвашови творби, създадени в Париж между 1920 г. и 1922 г., показват привързаността му към естетическите принципи на Пиер Бонар и Набистите. Това се открива в серията пейзажи от парижкия парк Монсо и Булонската гора, изпълнени в изящен поантилистичен стил, носещи лирични настроения и едно особено, самотно тайнство. Творбите на Георги Велчев от парижкия му период са изключително силни и те, въпреки че са създадени извън България и са повлияни от френското изкуство, са изразителен постимпресионистичен, поантилистичен тон в кратковременния български модернизъм от началото на 1920-те години.

През 1922 г. и 1923 г. той пребивава в Германия – Мюнхен, Берлин, Бремен. Има добре приети изложби в Карлсруе и Висбаден, пътува и рисува в планините на Тирол. Поканен е от Хайнрих Фогелер – един от основателите на знаменитата артистична колония във Ворпсведе край Бремен – и пребивава в нея три месеца в края на 1923 г. Талантливият варненец е забелязан от известния символист и експресионист Фогелер, приобщава се към творческа и интелектуална среда, става, макар и за кратко, част от значими културни процеси и обновителни движения.

През 1924 г. Георги Велчев е вече в Ню Йорк, където пребивава до 1931 г. Прави осем самостоятелни изложби и участва в четири групови експозиции. Получава добри отзиви, продава успешно. Пътува до Маями, Сан Франциско, Филаделфия, Квебек, където прави изложби. Посещава и Хавайските острови. Икономическата криза в САЩ към 1930 г. се отразява зле и на Велчев. През 1932 г. той е принуден да се завърне в България, където остава до края на живота си. По пътя към Европа обаче четиридесетгодишният художник посещава Австралия и Китай, а когато стъпва на стария континент през 1931 г., успява да подготви и представи две изложби – в Париж и Лондон. Голяма част от създаденото от Велчев остава пръснато по света. За щастие при краткото си завръщане в България през 1923 г., преди да отпътува за САЩ, художникът донася свои работи от годините, прекарани във Франция и Германия. Сега ние разполагаме с около 30 от най-силните му произведения, които го представят като новатор за българското изкуство, обърнат към модерната автономна живопис.

След завръщането си Георги Велчев живее и работи в родната си къща във Варна. 30-те години на XX век са много добър и успешен период за него. Той е в творческата си сила, натрупал е безценен опит в най-големите европейски и американски центрове на изкуството, общувал е с големи артисти и личности, има вдъхновение и енергия. Тогава Велчев е жизнерадостен, общителен и артистичен. Той е приятел с другия голям маринист – Марио Жеков – с когото общуват още в Париж. През този период Георги Велчев представя големи изложби във Варна, Бургас и София. Той е добре приет от публиката, творбите му се търсят, получава признание и уважение. Дори Царица Йоана откупува няколко негови картини.

В България Велчев продължава неуморното си пътуване – в села и градчета, в планински и крайморски места. Той създава в картините си поезията на слънчевите дворове, на открехнатите стари порти, на мостове и чешми, на селски и градски улици и къщи. В този тип картини той е съпоставим с художници като Никола Танев и Данаил Дечев.

Най-силно обаче Георги Велчев е привлечен от морето като изобразителен мотив. Морските му пейзажи почти никога не са радостни като настроение, в тях витае особено напрежение, някакво драматично предчувствие, а понякога и символистичен дух. Маринистичните творби на Георги Велчев са забележителни в българската класическа живопис и са съизмерими единствено с платната на Александър Мутафов и Марио Жеков. Художникът постига невероятно усещане за материалност, за субстанцията на сухата скала, морската пяна и водата, за движението на вълните, създадено с лекота, сигурност и умение, които имат само големите майстори. Свободният и овладян живописен жест, внасящ експресивност в картинната структура, богатите и сложни колоритни хармонии свидетелстват за чувствения темперамент и високата професионална култура на този класик на реалистичния образ.

В началото на 1930-те години Георги Велчев създава голяма поредица от пейзажи на Созополското крайбрежие, което той много обича. Скалистите брегове и тихите заливчета на остров "Свети Иван“ го привличат неудържимо и дават образ на едни от най-впечатляващите пейзажи. Въздействието на сухите, остри и насечени скали и реалистичното им изобразяване са феноменални. В серия картини Велчев се любува на нос Света Галина“ край Созопол. Крайбрежието на Калиакра е другото място, където той създава изключителни творби. Пейзажите му от тези места са по-панорамни и обобщени. Те заменят реалистичната достоверност на близкия поглед към созополските скали и заливчета с една по-условна, чисто живописна интерпретация на природната среда. Отново там, на север, край Тюленово, се намира един от най-любимите пейзажни мотиви в неговото изкуство – магическото природно образувание на скалния бряг, наречено "Арката“. Без съмнение голямото постижение на Георги Велчев в изкуството е морският пейзаж. В този жанр той се издига до върховете на българската класическа живопис и става водещ, безспорен авторитет.

В България Георги Велчев не може да продължи в посоката на модерната постимпресионистична живописна интерпретация, в която отначало работи, тъй като към подобно изкуство почти липсват нагласа и вкус в тогавашната обществена среда. Реализмът на Георги Велчев в този по-късен период на творчество обаче е обогатен от импресионистични и символистични тонове, които му придават особено обаяние: романтична тайнственост и драматизъм, духовно съзерцание, сетивно любуване на природата, светлината и материята. Последните 10 години от живота му, между 1945 и 1955 г., са трудни и дълбоко изстрадани. Художникът е бил горд, доблестен и свободомислещ човек, непреклонен и откровен в изразяването на възгледите си. Високо интелигентен, а и нескриващ склонността си към бохемско поведение, той веднага е предизвикал върху себе си тежки обвинения. Като човек, живял и работил "на Запад“, в Европа и САЩ, безусловно е получил тъмно клеймо в тогавашната тоталитарна ситуация. Оказва се неразбран и отхвърлен от онова общество и умира беден и изоставен на 16 април 1955 г. на 63-годишна възраст.

Календарът на Градската художествена галерия - Варна, е със съставител и автор на текста Румен Серафимов, редактор Нина Локмаджиева, репродукциите са работа на Александър Николов, а дизайнът е на Александър Калудов от Нира Комюникейшънс. Реализира се с подкрепата на онлайн изданието за култура www.ArtVarna.net.

Стенният календар може да се закупи от щанда в ГХГ – Варна, който работи от 10 до 17 ч. всеки ден без понеделник. На щанда на ГХГ-Варна се предлагат още специализирани издания за изкуство, каталози от изложби, монографии, картички и магнити с репродукции на картини от фонда на ГХГ-Варна, репродукции на графики и акварели.