Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A
С редакцията на "Фокус" се свърза инж. Петър Павлов - генерален директор на "В и К" по време на режима на водата в столицата през 1995 година. Повод за писмото му е интервю с климатолога и географ проф. Георги Рачев, където той твърди, че през 1995 година София е била поставена на воден геноцид: "56 часа нямаше вода, 18 часа имаше. Една малка групичка бандитчета източиха неизточваемия язовир "Искър“, отбеляза професора.

Публикуваме думите на инж. Павлов без редакторска намеса:

Друго мнение по повод кризата с водата на София през 1995 година от инж. Петър Павлов – Генерален Директор на "В и К“ по време на режима на водата в Столицата през 1995г. Проф. Георги Рачев ни връща към 1995г., когато "малка групичка бандитчета“ е източила обема на язовир Искър и е предизвикала режим на водоснабдяването в София, според него – "геноцид“. Язовир Искър беше изграден за ползване за комплексни цели, освен за питейни нужди, за нуждите на промишлеността и за напояване.

Тогава все още имаше нужда от вода за двете индустриалния зони - "Гара Искър“ и "Надежда“, които ползваха чрез отделни промишлени водопроводи непитейна вода, но от язовир Искър. Съществуваше и предприятието "Напоителни Системи“, което довеждаше непитейна вода от язовира до земеделските площи в Софийското поле. През предходните на 1995-та години имаше поредни сухи такива, през които притока на вода в язовир Искър беше значително по-малък от потреблението. Това доведе до застрашително спадане на обема на водата на язовира и оправдано безпокойство за гарантиране качеството на водата.

За да не се достигне санитарния минимум от 50 милиона метра кубични, се наложи въвеждане на режим на водоползване от населението на Столицата, според проф. Рачев – "геноцид“, по графика 18 часа – 54 часа, а според мен и групата служители от фирма "В и К“, с които технически реализирахме режима – изключително удачен. Язовирът издържа до пролетното пълноводие. Беше предотвратена появата на епидемия, в резултат на лошо качество на водата. В допълнение към изложеното дотук, ще споменем, че няколко години преди 1995г., фирма "В и К“ въведе лимити за ползване на вода от язовир Искър (питейна и непитейна), на 220 промишлени предприятия и други големи консуматори на вода, на база на технологичните им нужди, като над лимитната вода се таксуваше неколкократно по-скъпо.

В резултат на тази мярка, предприятията започнаха масово да изграждат собствени водоизточници от подземни води. Чрез административен акт на Столична община беше забранено ползването на питейна вода за поливане и други непитейни цели в селата и вилните зони на Столицата. Не на последно място следва да упоменем, че МОСВ (Министерство на околната среда и водите) изготвяше годишни помесечни графици за източване (потребление) на всички язовири, като тези графици за язовир Искър по отношение на питейната вода за София, се спазваха стриктно. Очевидно е, че през тези години, тезата за "неизточваем“ язовир Искър не е била валидна.

Интересното е къде проф. Рачев е видял "групичката бандитчета“, която е източила язовира пред погледа на МОСВ, Института по водни проблеми към БАН, Хидротехническия факултет към ВИАС, Национален съвет по водите, Столична община и фирма "В и К“, всичките ангажирани с проблема по това време.