Античният Филипопол е изключително богат със своето археологическо наследство. Това каза в предаването "Цветовете на Пловдив" на Радио "Фокус" арх. Румяна Пройкова, съратница и част от екипа на покойната арх. Вера Коларова. Екипът започва работа върху руините на Античния театър на Филипопол през далечната 1969 година.

"Знае се, че археологическата наука, чрез археологическите проучвания на пловдивските археолози, разкри безброй богатства в град Пловдив, като в цялост схемата на античния град, целия античен град с неговата улична система, с най-богатите му сгради, неговия център – форума и веднага след него значимите сгради: Театъра, Античния стадион, Одеона, Базиликите и т.н. Но сега темата ни разбира се е Античния театър на Пловдив. Театърът на Пловдив беше разкрит в резултат на археологически разкопки, проведени от Археологическия музей в Пловдив, и това се случи в периода от 1969 до 1978 година. Разбира се, със сондажни проучвания тук и там е имало податки, че на това място има градеж на особено значима сграда, минава и част от стена. Но не се е знаело, предполагало се е от разкритите зидове, от тяхната дебелина, че става дума за нещо голямо, за голяма обществена сграда", добави арх. Пройкова.

И това пробужда любопитството и започва постепенното настъпване от юг на север към ската, след разкриване на крепостната стена, и постепенно бавно се излиза, разказа още арх. Пройкова. Когато се стъпва на този зид, наречен стилобата на сценичната сграда, тогава става ясно, че се разкриват и основите на колоните на така наречения проскений, става дума вероятно за зрителна зала.

"И постепенно бяха разкрити орхестрата, с настъпване към входовете отстрани, наречени пародоси. Аз въвеждам тази известна на специалистите терминология, но всеки, който прочете за Античния театър, ще срещне тези названия. Това са входовете отстрани, наречени парадоси, зидани засводени пространства, с които е ставало захранване към орхестрата", каза още Пройкова.

Тя поясни, че орхестрата е полукръглата централна част в театъра, между местата за зрителите и сцената, където стоял хорът. Сцената, или т.нар. скене, принадлежи на сценичната сграда. Всъщност, характерна особеност на Античния театър е, че двата елемента на сградата, откритата зрителна сграда, наречена театрон, това със седалките, и постройката за артистите, наречена скене, не са свързани с единиен обем, не са покрити, а се свързват чрез тези засводени проходи. Двете части са отделени от парадосите, от двата странични входа.

"Целта на реставрацията беше да достигне максимална изява и най-добра социализация, т.е. функционално използване на паметника, като разбира се, се опира на научно доказана идейна реконструкция. Голяма част от сценичната част на сградата беше на земята, бяха срутвания и представляваше попълването на един, много сложно разбира се, на един пъзел, който изискваше богата научна подготовка. И тя не липсваше на екипа, в лицето на арх. Вера Коларова – водещият проектант, ръководителят, вдъхновителят на този обект. Бяхме изключили възможността да се третира реставрацията на Античния театър като мъртъв музеен  експонат, т.е. само като археологически образец – не. Постигна се интегрирането му в съвременния живот, като се съживи първичната функция", разказа още арх. Румяна Пройкова.