Интервю за предаването "Цветовете на Пловдив" по Радио "Фокус" с Емил Миразчиев, за 18-тото издание на Арт позитив на Сдружение "Изкуство днес“. 

Многозначно е името на това издание - "Прозрачно". Защо "Прозрачно“?

Ами всяка година по принцип Арт позитив е отправен за развитието на съвременното изкуство в град Пловдив и една провокация към художниците и най-вече към младото поколение. Защото той има такава функция да развива средата и да обменя някакъв опит между млади и стари. И всяка година избираме малко по-лека, не толкова тежка тема, както миналата в която беше "Розово“, преди е било "Мини“. Различни такива теми са. И тази година темата е "Прозрачно“, която леко ни подава и социалният контекст в момента, именно за тази прозрачност, за която всеки говори. Но това не е прозрачност само като материали, а и като послания. Можем да кажем,че някои работи са свързани с прозрачността на изборите. По какъв начин имаме тази прозрачност и видимост. Всички видяхме как една камера, която излъчи един процес на манипулация с бюлетините, как тя даде една прозрачност. И хората видяха общо взето тази прозрачност и въобще в политиката, и в процесите, които се развиват в нашата страна. За всичката тази прозрачност, за която на времето ходихме по площадите и искахме да се случи веднага и сега. Но виждаме, че общо взето процесът е бавен и труден, и това продължава и до сега.

Така че, всички художници бяха провокирани от тази тема и в зависимост от техните рефлексии имаме и различен подход, различни изразни средства. Затова изложбата се получи адски интересно за мен и съм много доволен като резултат. Защото виждаме абсолютно всички изразни средства и медии, различни контексти и различни послания от артистите към обществото, и към публиката. Има различни интеракции с предизвикване на участието на публиката. Така че проектът се развива доста добре по принцип в града, защото той е уникален и за страната. Защото такива проекти за съвременно изкуство, които са като своеобразна лаборатория за това, как дадена идея можеш да я реализираш по най-добрия начин, това не се учи дори в училища, дори във висши учебни заведения. Така че нашата мисия и в тази посока е леко образователна, бих казал.

Така е, наистина. И понеже  предизвикахте интереса ми с това, което казахте: оригинални идеи, може ли да подскажете за една-две оригинални работи, които ще видим на тази изложба?

Да, да. Ами, те са адски много, да не кажа, че абсолютно всичките са такива. Но да кажем, влизайки в залата, можем директно да се срещнем с едно видео на Любо Кръстев, което пресъздава хем космически послания, хем земни – един диалог между това по какъв начин Земята и всички ние можем да бъдем някак пречистени, малко по-духовно, да бъдем по-прозрачни, както се казва. И непосредствено до него виждаме един огромен стъклен обект със стърчащи от него остри стъкла, което ще рече, че прозрачността по някакъв начин е опасна. Когато човек е леко по-прозрачен и разголен, той може да бъде наранен.

И всичката тази мимикрия и тази прикритост на хората, всички тези маски, които слагат като една защита пред тяхната прозрачност. Така че и тук има една закачка с обекта, по какъв начин е в реалния живот, по какъв начин човек може да съществува отворен или прозрачен, без да бъде по някакъв начин наранен, или направо бих казал в някои случаи унищожен.

След това може да видим и една работа на Ива Вачева. К;акто ви казах, тя третира именно една такава урна за гласуване по леко ироничен и бих казал закачлив жест към изборите и техните манипулации. Имаме и живописни неща, които пак третират тази история, за която говорихме в началото - на Мартина Вачева, която е базирана в Берлин. Тя именно изследва тези процеси от началото на демокрацията, с нейната чувствителност и нейното желание да бъдем демократична, прозрачна и устроена правова държава, в която в последствие виждате какво се случва.

На витрината пък ни посреща едно огромно лице, с което се сблъскваме директно, на Вили Иванова. Тя непосредствено излиза с тази работа почти на улицата и е доста провокативна с мащаба си и с посланието, а именно да внимаваме като преминаваме през нещо прозрачно, дали няма да си счупим главата или носа, както е когато  едно дете се удари във витрина, или в стъкло.

Колко автори участват в това издание на Арт позитив?

26 са авторите, като някои участват по една, други с по три-четири работи. Част от тях са доста мащабни като инсталации, други са видеопрожекции. Може да видим на Ваня Вълкова най-накрая в залата една видеопрожекция върху пространствени обекти от стъкло и от плексиглас. Тази прожекция върху тях създава едно общо цялостно пространство на архитектурни структури, които ние виждаме в нашето общество. Как има доста обекти в архитектурата, които са в процес на строителство, после са изоставени, после се разрушават, как бетонът навлиза в природата, пък после самата природата си го прибира обратно. Това е естествено пример за човешкото безхаберие и т.н.

Все оригинални неща.

И за тази арогантност, която няма граници, когато става въпрос за пари. И строежи дори в защитени територии, както е било в случая, и продължават незаконните строежи, унищожавайки природата ни. И в този контекст също има послания артистични, че все пак трябва да се грижим за природата, за да може в края на краищата да използваме нейните благини, а не да я унищожаваме.

Съвременното изкуство наистина провокира доста размисли днес. Колко време отне подбора на участници, или това са все хора, които се включват с удоволствие всяка година?

Да, това е много дълъг процес, наистина. Ние го правим не на кураторския принцип, а на отворена покана. Демократично събитие, което още през декември месец го обявихме. В края на януари имахме кандидатури, февруари направихме жури, избрахме ги.

След като се избират авторите, започва един диалог на журито с препоръки как дадена творба може да се реализира по най-добрия си начин. И започва един процес на съвместна работа до крайната реализация, като на 1 април влязохме в галерия "Капана“. И досега все още работим, защото някои от инсталациите са специфични. Абсолютно всички творби са нови, правят се на място.  И това е един процес, който е доста интересен и за самите художници, защото се получава една такава среда на обмен на идеи по какъв начин да се направи. И практично е много важно за тях. Бих казал, че тази година имаме, както и друг път, намеси в публична среда. На Римския стадион има една огромна инсталация на Севдалина Кочевска. Тя ще направи една акция преди откриването на самата Главна, като ще я затвори  и човекопотокът просто ще бъде принуден да мине през галерията, за да види изложбата. И това е някакво подсещане към обществото ни, че трябва да посещава културни събития.

Чудесно сте го замислили. Откриването кога е, нека пак да кажем?

Откриването е тази вечер от 18.00 до 20.00 часа, да заповядат вашите слушатели, въобще всички заинтересовани от съвременното изкуство. А както знаете, и не заинтересовани са, ще опитаме да ги вкараме в залата.

Тъкмо ще информираме навреме хората, за да не се питат защо е затворена Главната.

Да. Тя ще е затворена, но ще могат от двете страни да минават.

Няма да бъде тотално затворена, но символично, като виждате, да могат като се отклонят, да минат, поне да се отъркат около галерията, ако не влязат вътре.

Изложбата ще остане до 8 май, един месец, нали така?

Точно така. От 8 април до 9 май. Да заповядат!