Добруджанският регион е пионер в страната при прилагане на климатоустойчиво земеделие при две култури - тритикале и бамя. Това заяви доц. д-р Христо Стоянов, научен специалист в отдел "Селекция и семепроизводство на зърнено-житни и зърнено-бобови култури" в Добруджанския земеделски институт (ДЗИ). С този подход Институтът има своя принос както в агронауката, така и в земеделската практика, предаде репортер на "Фокус".

Доц. Стоянов е и външен експерт в рамките на проекта "Трансграничен алианс за климатоустойчиво и екологично земеделие в Черноморския басейн“ (AGREEN). Един от партньорите по проекта е Сдружение "Добруджанско аграрно и бизнес училище“, което днес и утре е домакин на Международна бизнес конференция, която популяризира в Добрич приложни изследвания, модели и добри практики за климатоустойчиво селско стопанство в Черноморския басейн.

"Целта на един подобен експеримент е да бъде направена оценка дали култура като тритикале, която е малко нетрадиционна за нашата страна, и един метод, който през последните години започва да се налага - Ноу Тил (директна сеитба или безоранна технология), дали двете в съчетание са подходящи за климатоустойчиво земеделие, което на фона на така наречената Зелена сделка започва да придобива изключителна популярност както в ЕС, така и у нас", коментира специалистът. Тритикалето е изкуствен хибрид между пшеница и ръж. 

Досега експертите са извели два експеримента  с нетрадиционните култури за добруджанския регион, макар че тритикалето има дълга история в Добруджа. Тритикалето и бамята считат специалистите са подходящи растителни видове, които "могат да се напаснат към новите технологии, които идват от Западна Европа", допълни доц. Стоянов. 

По думите му, това, което научните специалисти са установили е, че прилагането на Ноу Тил технологии с тритикале има своите потенциални възможности, крие и рискове рабира се. Бамята, отглеждана при оранжерийни условия и на фона на биологичното производство, е доста добър продукт, който би могъл да  се наложи. "Знаете, бамята е типично сезонен зеленчук, който не може да бъде намерен много рано или много късно, но въвеждането на тази технология дава точно тази възможност - да имаме бамя още от юни и да имаме бамя до октомври", посочи специалистът. 

Резултатите от експеримента ще бъдат допълнително оценявани, най-малко едногодишните експерименти ще бъдат повторени. Това ще даде отговор дали направеното до момента е резонно за климата и за земеделските практики на Добруджа и дали използваните технологии ще бъдат приложени на практика при земеделските производители.

Жулиета НИКОЛОВА