Днес "Фокус" ще ви разкаже за уникалните църкви край село Иваново. То се намира на 18 км от Русе. Името му сигурно ви е познато, защото в него се намира уникално съкровище на повече от 8 века. Това са Ивановските скални църкви. Те имат отличително запазени стенописи. Запазени малки скални църкви, параклиси и килии, издълбани на различна височина в скалите на живописния каньон на река Русенски Лом.

Църквите при Иваново са част от стотиците средновековни скални църкви, манастири, скитове и отделни отшелнически килии, които през периода Х-XIV век превръщат долината на реката и нейните притоци в българско духовно средище.

Най-богато украсени със стенописи са "Съборената“ църква и църквата "Св. Богородица“. Световна известност имат стенописите в църквата "Св. Богородица“ от XIV век, които са сред върховете в развитието на средновековното изкуство. По стените на манастирските помещения са съхранени голям брой графити. Тази църква е и най-посещаваната. 

Тук може да разгледате различни библейски сцени, изрисувани върху скалите. Сред тях са Тайната вечеря, Влизането в Йерусалим, сцени от житието на Св. Йоан Кръстител, Страстите Христови и Обесването на Юда, Слизане на Христос в ада.

Стенописите са един шедьовър на търновската школа по живопис и монументално изкуство.  В църквата Господев дол може да прочетете изповедите на монасите, издълбани в стените. В тази част от манастира е прекарал последните дни от живота си цар Георги Тертер. Той е погребан в комплекса. За това разказва и надписа на Иво Граматик: "Аз, Иво Граматик, писах тези слова... когато погина цар Георги".

Манастирът "Св. Архангел Михаил“, както всъщност е официалното название на Ивановски скални църкви, обединява няколко комплекса от скални помещения. Църквите и всички помещения край местността Писмата образуват скалния манастир, основан през XIII век от монаха Йоаким, избран по-късно за първи търновски патриарх. През периода на Второто българско царство манастирът поддържа връзки с царския двор в Търново. Негови дарители били царете Иван Асен II, Иван Александър и други представители на владетелски семейства. 

Монасите са използвали естествените вдлъбнатини в скалите, които са разширявали и дооформяли на ръка. Част от помещенията превръщали в църкви и параклиси, далеч от хората, а други били жилищни постройки. Манастирът съществува и през ранните векове на османското владичество, но постепенно запада. Ивановските скални църкви са включени в списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО и са един от 9-те такива обекта в България.