В седмицата, в която отбелязваме 186 години от рождението на Васил Левски и 107 години от рождението на българския боен пилот Димитър Списаревски, "Фокус" потърси за коментар историка Цветан Сашев от Регионалния исторически музей в Добрич: защо го няма вече оня истински патос в отбелязването на дати и годишнини, свързани с бележити личности и събития; къде се размиха границите между въодушевление, патриотизъм и културни задължения без емоция и как можем да съхраним родовата памет и пламъчето на родолюбието в един искрен вариант?

"Напълно логично е патосът в нашето съвремие при отбелязването на исторически дати и годишнини да е намалял и почти изчезнал. Но според мен това е обяснимо и причините са две. Едната е, че за нас, днешните българи, свободата е даденост. Тя е подарена и ние не я забелязваме. Тя е някъде наоколо и за нас няма цена, ние сме свикнали с нея.

Другият голям проблем е, че живеем в консуматорско общество, в което потреблението е изведено на преден план. И всъщност тази консуматорска месомелачка, ако мога да се изразя така, поглъща историята. Ето и пример - Левски и Ботев се превръщат в картинки на тениски, потници, татуировки, дори чорапи или в карнавални софри, на които хора се хранят, танцуват. Но реално погледнато, никой не отдава дължимото на подвига, а то в такава среда и обстановка няма и как да стане това. 

За съжаление ние нямаме такива директни примери, каквито са имали нашите предци. На някои от тях децата са участвали във война, на други - внуците. Усещането за свобода и за това да принадлежиш към един свободен народ те е превръщало в нещо свещено. Нашите предци в крайна сметка са боравили със сакрални категории. Докато в наши дни нещата са сведени до едно конюнктурно отбелязване на събития.

Разбира се дати и годишнини, свързани с легендарни фигури и важни за нашата история събития, трябва да се отбелязват. Но един от големите проблеми е липсата на култура и възпитание, имам предвид семейно. В това се включва и училището. Голяма роля играят и музеите, защото те също са образователни институции.  

Ако засегнем и темата за патриотизма, зависи какво влагаме като смисъл в самото определение. За мен специално патриотизмът е свързан с лична саможертва и затова ние, днешните хора, няма как да бъдем наречени патриоти или да се самонаречем такива.

Погледнато реално, ние в днешно време сме стигнали дотам да си купуваме знамената, докато назад във времето са ги шиели. Включваме се в общия процес на празненства, в които боравим със заместители на вдъхновението и истинската емоция - правим си селфи на паметник или публикуваме снимка примерно на Ботев или Левски в социална мрежа и смятаме, че това е нашият дълг, който вече сме изпълнили.

Това хората правят на съответната дата и са изключително горди, че не са я забравили, въпреки, че тези дати ни се напомнят чрез всички възможни медии и ние няма как да ги пропуснем. Но за съжаление, това е емоция, която е първична и повърхностна. Това е такава една епидермална емоция, в нея няма нищо. Освен това е много лесно да бъдеш патриот пред компютъра", това коментира историкът Цветан Сашев.

Във вчерашния ден пред паметника на Левски в добруджанския град се събраха граждани, за да отдадат своята почит на рожденната дата на Апостола. Това както всяка година бяха Духовият оркестър на Добрич, представители на местните администрации, на партии, служители на културни ведомства и деца, дошли организирано чрез някаква образователна форма. Днес организирано бяха поставени венци и цветя и на паметната плоча на капитан Димитър Списаревски и човек се запитва дали безразличното, забързано, консуматорско ежедневие, не "поглъща" такива моменти някак тъжно. А тези дати, събития, личности са нашата опора във времето като народ.

Жулиета НИКОЛОВА