Община Варна чака съгласуване от НИНКН на проект за експониране на археологията на ул. "Цар Симеон I“ от 2021 година, заяви кметът Иван Портних. Старините бяха открити случайно през 2020 г. при изпълнението на ремонтни дейности.

През август същата година бе сключен договор между Община Варна и РИМ - Варна за проучване и експониране на археологически разкопки в пространството между ул. "Козлодуй“, ул. "Цар Симеон I“, ул. "Цариброд“ и ул. "Заменхоф“. Общината изготви техническо задание за проектиране, което през 2021 г. бе изпратено за съгласуване в Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН), съгласно изискванията на Закона за културното наследство. 

За съжаление, към настоящия момент това задание все още не е съгласувано. Получаваме много запитвания защо не се работи в градинката. Отговорът е, че докато не получим необходимите документи от НИНКН, ние сме с вързани ръце, обясни кметът. 

Ако документът бъде одобрено от НИНКН, следва възлагане на технически проект, издаване на разрешение за строеж и изпълнение на предвидените дейности по консервация, реставрация и експониране на недвижимите културни ценности в парковата площ. В проектобюджет 2023 на Община Варна са планирани средства за изготвяне на технически паспорт на обекта, допълни кметът.

След 2 години чакане най-накрая бе одобрен ПУП на Аладжа манастир. Забавената работа по документите в НИНКН обаче осуети възможностите за кандидатстване по европейски програми за укрепване на обекта. През 2021 г. бе изготвено техническо задание за проектиране: "Реставрация, консервация и социализация на манастирски комплекс "Аладжа манастир“, който е обект с национално значение.

С писмо от 11.05.2021 г. на РИМ - Варна техническото задание  и визата за проектиране бяха изпратени за съгласуване в НИНКН. След дълга комуникация най-накрая – на 02.02.2023 г., в министерство на културата чрез директора на НИНКН е внесен окончателен вариант на ПУП-ПРЗ за обект Аладжа манастир, обясни кметът. Според него в спешен порядък работата на институциите, пряко свързани с режимите на опазване на културно-историческото наследство, трябва да бъдат оптимизирани. Това е необходимо, ако туризмът наистина е приоритет за държавата, допълни Иван Портних.