По невероятно страхотен начин родолюбци във Варна почитат един велик българин. На фасадата на сграда, построена на улица в морския град, която носи името на книжовния деец Райко Жинзифов, е поставена почетна плоча от хората.

Жинзифов е роден през 1839 г. във Велес (тогава в Османската империя, днес в Северна Македония) с името Ксенофонт Дзиндзифи, което по-късно българизира по настояване на Димитър Миладинов и Георги Раковски.

През 1858 г. отива в Русия с помощта на Димитър Миладинов и подкрепа на одеското настоятелство се записва в Херсонската гимназия в Одеса (1857), заминава в края на 1858 г. за Москва и през 1864 г. завършва Историко-филологическия факултет на Московския университет със степен кандидат. През 1863 г. издава книгата си "Новобългарска сбирка“, в която са включени оригинални и преводни стихотворения. Живее в средата на младата българска емиграция в Москва и заедно с Любен Каравелов, Нешо Бончев, Константин Миладинов, Константин Станишев, Васил Попович и др. започва да издава списание "Братски труд“.

Близък до кръга на славянофилите, Жинзифов развива огромна публицистична дейност в руския периодичен печат за запознаването на руската общественост с тежкото положение на българския народ. Сътрудничи и на българските вестници "Дунавска зора“, "Македония“, "Свобода“, "Българска пчела“, "Век“, "Време“, в списанията "Читалище“, "Периодическо списание“, "Български книжици“ и др., в които публикува статии, стихотворения, народни песни, един разказ. Много от чертите на поетическото му творчество го определят като поет романтик. По това време се разболява от туберкулоза, която е бич за много негови съвременници. Състоянието му се влошава. Умира на рождения си ден през 1877 г.

На Райко Жинзифов е наречена улица в квартал "Крива река“ в София и улица във Варна.

Множество хора се радват на начинанието за поставяне на такива почетни табели по сградите на улици. Това е почит към велики личности, оставили трайни следи не само за науката и изкуството у нас, но и по света.