Документите за част от петте подобекта по проекта "По крепостните стени на Филипопол“ се бавят, но не заради НИНКН, съобщи в писмен отговор за Радио "Фокус"- Пловдив арх. Петър Петров, директор на Националния институт за недвижимо културно наследство.

"Становищата на НИНКН за проектите, свързани с опазването на недвижимото културно наследство в България, се подготвят от експертите на НИНКН в срок от 4 месеца по реда на Закона за културното наследство и с моя подпис се изпращат на министъра на културата.

На 23 август 2021 г. община Пловдив е внесла за съгласуване проекта "По крепостните стени на Филипопол“ с 5 подобекта по приключилата преди година Оперативна програма "Региони в растеж 2014-2020 г.“

Проектът е свързан с емблематични за Пловдив недвижими културни ценности. Процедурата, по която община Пловдив кандидатства, се нарича "Развитие на туристически атракции“, т.е. археологическият комплекс "Небет тепе“ е определен като "атракция“. Избраният метод за възлагане е инженеринг.

За проекта за подобект "Анастилоза, консервация, реставрация и експониране на античен комплекс "Източна порта“ на Филипопол“ подписах становище на 29 ноември 2021 г. Същият ден документът е изпратен на министъра на културата с предложение да съгласува проекта.

За подобекта "Консервация, реставрация и експониране на археологическия комплекс "Небет тепе“ – зеленина и археология“, научният ръководител на археологическите проучвания София Христева е внесла на 30 септември 2021 г. възражение до служебния министър на културата, че проектът е в разрез със Закона за културното наследство. Археологът подчертава, че проектът не е съобразен с археологическите проучвания през 2016 и 2017 г., а е изготвен въз основа на проект отпреди 15 г. В становището се казва: "Съставителите на този проект не спазват и/или не познават Закона за културното наследство. Не са запознати и/или пренебрегват становищата и заданията към проекта, който подготвят. Не проявяват уважение към археологическата наука и археолозите като учени и към Археологическия музей в Пловдив като институция“.

За да бъде съгласуван, този проект трябва да бъде преработен.

По същата причина археологът отказва да подпише становище за подобекта "Реконструкция на елементите от техническата инфраструктура и благоустрояване на подходи към археологически комплекс "Небет тепе“. Проектът не е съобразен с археологическите проучвания през 2016 и 2017 г., които се осъществяват с финансовата подкрепа на фондация "Америка за България“.  Решението на казуса е в правомощията на директора на Регионалния археологически музей – Пловдив и на Община Пловдив. НИНКН няма такива правомощия.

Двата проекта - за подобектите Баятова и Бакалова къщи, са забавени с няколко работни дни след крайния срок 23 декември 2021 г. Забавянето е в резултат на съмнения за нарушени авторски права, което наложи допълнителни проверки. В началото на следващата седмица становищата ще бъдат изпратени на министъра на културата.

От август 2021 г. институтът съгласува всеки проект за намеса след внимателна и подробна проверка и прецизна оценка, така че недвижимите културни ценности да не бъдат омаловажавани до "атракции“ с унищожена историческа стойност. В близкото минало има десетки примери за такива варварски действия и обезобразени паметници на културата.

Голяма част от проектите за намеса по обекти от недвижимото културно наследство в България са с много лошо качество. Заради това вече са загубени необратимо стотици безценни паметници на отминалото време. Аргументът "да не загубим пари от ЕС“ е несъстоятелен пред опасността да загубим културно наследство заради некадърни проекти.

Още повече, че община Пловдив е избрала именно метода инженеринг за тези подобекти. Това означава, че проектът и изпълнението на реставрацията, консервирането, адаптирането и социализирането на обектите в археологическия комплекс "Небет тепе“ са напълно зависими от строителната компания - изпълнител. В България са рядкост строителните фирми с такава специализация. Но има потресаващи примери за унищожаване на паметници на културата от строителите.

В световната практика методът "инженеринг“ е много спорен, защото строителят диктува на проектанта какво и как да прави и то е съобразено само с интереса на строителя. Интересът на строителя е да осигури минимално качество на максимална цена. По тази причина инженерингът е абсурден метод, когато става дума за опазването на културно наследство. Инженерингът в реставрацията е практика на непрозрачност и безконтролност, а вероятно и на корупция, пише още арх. Петър Петров.

Цветана ТОНЧЕВА