Доц. д-р Христо Паунов живее и работи в град Пловдив. Завършил е Образцова математическа гимназия "Акад. Кирил Попов", след което "Право" в Юридическия факултет на Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". През 1999 г., след конкурс, започва работа в ЮФ на ПУ "Паисий Хилендарски", където преподава и в момента в катедра "Публичноправни науки". Защитил е дисертационен труд в Института за държавата и правото при Българската академия на науките и има придобита научна степен "доктор по право". Доцент е по конституционно право в Юридическия факултет на Пловдивския университет "Паисий Хилендарски".

- Доц. Паунов, изненадаха ли ви с нещо изборните резултати?

- Не съм особено изненадан от изборните резултати. Може би връщането в парламента на партията ИТН отчасти беше неочаквано, но техният подем, според мен се дължи на факта, че лидерът на тази партия Слави Трифонов, който има все още доста фенове, активизира своята дейност по време на предизборната кампания. Високият резултат на "Възраждане“ донякъде също е изненада за мен – обяснявам си го отчасти с инициативата за референдума за защита на българския лев, който те инициираха.

Изборните резултати обаче направиха и нещо друго. Развенчаха мита на т. нар. "хартиена коалиция“, че избирателната активност е ниска, защото хора се страхуват да гласуват с машини и затова не отиват да дадат своя вот. На парламентарните избори на 02.10.2022 г., когато се гласува само машинно, гласуваха 2 601 963 избиратели. На 02.04.2023 г. се гласуваше с хартиени бюлетини и машини, които бяха сведени до принтери за бюлетини  - гласуваха 2 679 234 души. Разликата е само около 78 000 гласа – надали това е достатъчно основателно, за да се правят подобни твърдения.

- Само липсата на богати спонсори за масирана телевизионна реклама ли е причината извън 49 НС да останат "Български възход“, за които твърдят, че са президентски проект, и "Левицата“?

- "Български възход“ бяха доста безлични като парламентарно поведение в 48-то Народно събрание. И като че ли не заеха твърда, ясна и категорична позиция относно това дали са "президентски проект“ или "генерална репетиция“ за такъв. "Левицата“ е нова коалиция, но с доста "стари муцуни“ в нея. Може ми трябваше да си останат обединени под някаква форма с "Отровното трио“. А относно спонсорите – всички участници в изборите декларират своите разходи за предизборна кампания, така че може да видим кой колко пари е изхарчил официално и за какво.

- Какво ви говори фактът, че лидерите на влизащите в 49 НС все още не са коментирали изборните резултати?

 - Говори за предпазливост, за доста по-обрана откъм емоции следизборна еуфория, за желание за професионален, а не прибързан анализ на резултатите. А защо не и за неофициални преговори относно съставянето на бъдещ кабинет.

Ситуацията в двата избирателни района в Пловдив е интересна – в града печели ПП-ДБ, в областта ГЕРБ-СДС. Кой е победителят и кой губещият според вас?

- С тези близки резултати е трудно да се каже кой печели и кой губи. Според мен битката тепърва предстои на местните избори през есента.

- Пловдив-град роди феномен с рекорден брой преференции на един, вече сигурен, депутат от бъдещия парламент – Манол Пейков. Защо все още са единици кандидатите, които се ангажират със сериозни обществени каузи?

- Не бих определил този факт като "феномен“. По-скоро г-н Пейков е пловдивчанин, който стана известен напоследък с някои свои каузи, които бяха припознати от определени хора като значими. Доколкото съм запознат, той заяви в социалните мрежи, че ще участва в местните избори, което пък води и до въпроса къде му е мястото – в парламента, като депутат, или в местната власт, като евентуален кандидат-кмет. Дано това "раздвояване“ не му изиграе лоша шега.

- 6-партиен парламент, съставен от антагонистични партии, първите две политически сили се заляха с доста кал. Как ще работят в името на хората и на държавата? Кое може да ги обедини?

- Народните представители в парламента представляват не само своите избиратели, а целия народ – така е по Конституция. Стремежът към добруването на целия български народ е обединяващ кауза, която трябва да се споделя от всички наши представители в Народното събрание.

- Най-важният въпрос е ще има ли правителство? С чий мандат? Каква е вероятността на есен да има нови предсрочни парламентарни едновременно с местните избори?

- На този въпрос отговор ще даде конституционната процедура по съставяне на правителство, която е уредена в чл. 99 на нашия основен закон. България е парламентарна република по Конституция. От волята, желанието за диалог и мисълта за общото благо на депутатите зависи дали ще има редовно избрано правителство. На този етап поне не бива да се мисли за вероятността да има нови предсрочни парламентарни едновременно с местните избори.

- Вече две години България е в политическа криза и не може да излезе от изборната спирала. Време ли е да се мисли за промяна на политическия модел у нас?

- При един разнороден парламент партиите, представени в него, не могат да се разберат дори по основни въпроси. Народните представители трябва да разберат, че основната функция на НС е законодателната. 45-тото НС работи само 26 дни. 46-то - около два месеца. 48-то НС работи активно около 3 месеца. Виждахме една много голяма дезорганизация на мнозинството в парламента. Тя води до  неспособност да се излъчи правителство. Живеем в условията на парламентарна република, при която трябва да се формира правителство от НС, което да бъде отговорно пред парламента. Когато имаме кризисна ситуация и не може да се хомогенизира парламентарното мнозинство, това "налива вода в мелницата“, наречена "промяна на политическия модел“.