Добруджанци са умерени в самооценката си за здравен статус
©
Нисък е процентът на отговорилите в допитването с негативен знак. 20% са отговорили, че здравословното им състояние е задоволително, 4% - лошо и едва 0,8% - много лошо. Лицата, отговорили, че не могат да определят здравния си статус са 1,1%, а 2,6% са избрали "Не желая да отговоря".
"Самооценката на здравето в голяма степен зависи от пола и възрастта на лицата. Мъжете са по-позитивни и по-често определят здравето си като много добро и добро (74.4%) в сравнение с жените (68.7%). Няма разлика по пол при разпределението на лицата, които не могат да определят здравето си - 1.0% от мъжете и 1.1% от жените, отговорили на въпроса. Не желаят да отговорят на въпроса 2.5% от мъжете и 2. 7% от жените", коментират от Статистическия отдел в добруджанския град.
С повишаването на възрастта намалява броят и съответно делът на населението с добро или много добро здраве, а се увеличават лицата, които оценяват здравето си като задоволително, лошо и много лошо. Значителни са различията в самооценката на здравето в зависимост от етническата група, към която се определят преброяваните лица. Определилите се като българи са най-критични при самооценката на своето здраве. В сравнение с останалите етноси сред тях най-малък е делът на лицата, определящи здравето си като добро или много добро (69.3%). Като задоволително оценяват здравето си 21.7% от самоопределилите се като българи, а 5.0% - като лошо или много лошо. В тази група са най-големи дяловете на тези, които не могат да оценят здравето си (1.3%) или не желаят да отговорят на въпроса (2.7%).
Най-позитивни са лицата от ромския етнос, 82.2% от които определят здравето си като много добро или добро.
Жулиета НИКОЛОВА