Според някои хипотези от началото на 20-ти век се счита, че Черно море е било дом на близо 1 млн. морски бозайници. До 60-те години на миналия век обаче те са били обект на целенасочен улов и е имало действаща делфиноловна промишленост. Към момента няма точни данни за броят на добитите екземпляри, но ако се вземе период от около 100-на години – от края на 19-ти век до около 70-те години на 20-ти век се смята, че между 3 и 5 млн. морски бозайници са били уловени. Това коментира за Радио "Фокус“ – Варна Димитър Попов, експерт към сдружение "Зелени Балкани“. Той посочи, че данните не са категорични, тъй като в някои години уловът се изчислявал на тон, а в други на уловени екземпляри.

"Тези данни показват, че Черно море има възможност да поддържа доста по-голяма популация, отколкото сега“, коментира още Попов.

Към момента обаче числеността на делфините в Черно море е значително по-малка.

Димитър Попов посочи, че след извършено мащабно проучване от 2019-та година е установено, че в българската акватория на Черно море има около 74 000 делфина.

В рамките на проучването е установено, че в Черно море най-многобройни са обикновените делфини, които са около 118 000 екземпляра, следва морската свиня с обща численост около 94 000 екземпляра, а представителите на афалата са около 72 000 екземпляра.

Според експертът трябва да се има предвид, че видовете делфини са изключително неравномерно разпределени в различните акватории.

"60% от всички морски свине в Черно море са в нашата акватория. От представителите на афалата близо 50 000 са в руските води. Както виждате разпределението на делфините е много неравномерно като тепърва предстои да разберем как се променят съотношенията през различните сезони. Знаем, че делфините извършват вътрешна миграция. През топлите месеци са предимно в северозападния край на Черно море, а през зимата отиват към югоизточния край, в района на Турция и Грузия. Освен това знаем, че в последните години получаваме доклади, че постоянно обитаващи делфини има и в района на Крим“, допълни Димитър Попов.

Тези данни обаче са на база исторически проучвания. В последните две години зимите са били много топли и водата пред българския бряг не е изстинала, което трябва да се изследва, за да се определи какво отражение ще даде на биомасата в Черно море.



По отношение на заплахите за делфините в днешно време Димитър Попов заяви, че за щастие в последните години почти няма бракониерски набези спрямо морските бозайници.

В рамките на проекта, се е направило изследване и за преулова на морски бозайници в хрилните мрежи за калкан.

Оказва се, че най-малките представители на делфините, а именно морските свине, трудно могат да засекат т.нар. "око“ на мрежите и обикновено именно този вид стават жертва на заплитане в рибарските мрежи.

"Важно е да се уточни, че това не е умишлено действие. Морските свине, както и всички останали бозайници се ориентират основно в средата чрез ехолокация, която дава много добра резолюция, но за съжаление на много малък обхват. И резултатът е, че те не могат да засекат тези мрежи и съответно се заплитат в тях“, разясни експертът.

При направени тестове с два различни вида акустични репеленти устройства, които са основния метод в световен мащаб за намаляване на преулова, едното устройство е дало значително по-добри резултати.

"Именно това беше и една от основните дейности в рамките на проекта, да направим оценка на преулова и съответно да се опитаме да го екстраполираме на база регистрирания риболовен флот и риболовните кораби, които ловят калкан в Черно море.

Така или иначе тревожна си остава оценката на нивото на преулов. Може би около 20% от популацията е заплашена и попада в риболовните мрежи, което многократно надхвърля съгласуваното ниво на преулов, което е 1,7% от популациите, възприето от Световната комисия за китолов. А това, че в Черно море това число се надхвърля близо 15 пъти е една от основните заплахи за оцеляването на морската свиня, който освен това е и защитен вид. Хубавото е, че в последните години много се затегна контролът спрямо бракониерските набези на калкан, което е добре и за делфините“, допълни Попов.

Успоредно с това, замърсяването на Световния океан, в това число и на Черно море води до влошаване на състоянието на имунната система на морските обитатели, а от там се стига и до увеличаване риска от инфекциозни заболявания и съответно до по-голяма смъртност.

Някои от органичните химични съединения също се отразяват изключително негативно върху здравето на морските обитатели като това може да се отрази и на репродуктивните им възможности.

Димитър Попов допълни, че за разлика от сухоземните бозайници, при морските обитатели процесът на възпроизводство е много дълъг и сложен.

"Делфините достигат полова зрялост значително по-късно и колкото са по-едри толкова по-късно съзряват полово. Те отглеждат малките си няколко години и винаги раждат по едно бебе, до момента нямаме данни за близнаци. Рекордът за най-дълъг период на отглеждане на малко е при един от видовете китове е около 20 години. Афалите, които пък са най-едрите представители в Черно море, отглеждат малките си по 3-4 години, а женската ражда веднъж на 4 или 5 години. Този вид ражда в най-добрите случаи 4 до 5 пъти в живота си.

Морските свине са единствения вид, който успява да ражда всяка година, но те пък са най-уязвимите от човешката дейност. Именно това може би е и причината за по-ранното полово съзряване на този вид“, допълни Димитър Попов.

По отношение на възрастта експертът посочи, че тя е относителна при всеки морски бозайник. За морските свине е средно до около 15 години, а за най-едрите китове може да стигне и 50 години.

Що се касае до китовете, за тях сериозен проблем си остава риска да се сблъскат с големи плавателни съдове.

"В Черно море този проблем не е на дневен ред, защото морските бозайници са дребни и много маневрени. В океаните обаче си съществува рискът за сблъсък с кораб. Някои държави дори са въвели ограничение на скоростта в някои райони, за да се избегне сблъсък между едър морски обитател с кораб“, коментира още експертът.

Десислава ВАСИЛЕВА