Дигитална библиотека е обогатена с книги и статии на Яни Калиакренски
© РБ
Оригиналните краеведски документи се съхраняват в сектор Краезнание. Дигитализирането на тези ценни документи ги опазва от похабяване, а публикуването им в глобалното пространство дава възможност на ползватели от всяка точка на света да се запознаят с творчеството и будното журналистическо перо на радетеля за свободна Добруджа Яни Калиакренски.
Яни Парашкевов Хаджиянев-Калиакренски e роден на 12 януари 1898 г. в гр. Каварна в семейството на Елена и Парашкев хаджи Яневи. Учи в Каварна, Варна и Кюстендил, следва литература във Виена, но прекъсва поради липса на средства. През 1927 година започва журналистическата си дейност и работи като журналист и редактор в добричките вестници – "Единство", "Ново единство", "Куриер", "Златна Добруджа", "Добруджански глас", сп. "Поле".
Подписва се с псевдонима Калиакренски. Заедно с Любен Станчев е съосновател и пръв редактор на вестник "Добруджански глас“, който има най-продължително съществуване през последните години на румънската окупация на Южна Добруджа и след нейното освобождение през 1940 г. Автор е на разкази, свързани с живота на добруджанци и на книгите "Легенда за 40-те калиакренски девойки" (1936), "Смехът на Добруджа" (1929), "Суша" (1929), "Добруджанци" (1934). Библиотеката притежава копие от неиздадения ръкопис на сборника с разкази "Неизвестните“ – апотеоз на освобождението на Добруджа, синовен поклон пред паметта на всички онези безименни герои, двигатели на времето, в което изгрява свободата на Добруджа.
Оригиналът на сборника се съхранява в Държавен архив и съдържа параф "Разрешавам отпечатването“ на шуменския областен инспектор по националната пропаганда с дата 4 юли 1944 г. Яни Калиакренски изцяло свързва живота си с Добруджанския край, радетел за свободна Добруджа той отстоява този идеал с журналистическото си и писателско перо, основател и участник в създаването и запазването на много български просветни и културни институции в окупираната от румънска власт Южна Добруджа. През 1930 г. за кратко време е режисьор на театрална трупа в Добрич, а година по-рано е основател и секретар на Българския народен университет, създаден към Българското културно общество.
Негови са думите: "Книгата е най-мощното оръжие. За нея не съществуват никакви граници, никакви ограничения. Тя е по-силна и от смъртта. Там, където попадне, тя преобразява ума, извиква на живот заспалото съзнание, раздвижва цели народи и с нестихваща сила се налага, руши и твори, твори новото, защото в нея искри божествената промисъл.“
Родолюбивият добруджанец е ръководил и организирал Добруджанския национален младежки съюз "Стефан Караджа“. През 1937 г. румънската политическа полиция го задържа, изтезава и осъжда на 2 години и седем месеца тъмничен затвор за дейността му в защита на поробена Добруджа. Приет е за член на Съюза на българските писатели през 1941 г. – наред с големите имена Йордан Йовков и Дора Габе. На 8 срещу 9 септември 1944 г. е арестуван и убит без съд и присъда.
Жулиета НИКОЛОВА