Десет нови работни места в Добрич водят до увеличение в местната заетост с общо 25 позиции. Докато в София десет нови работни места не водят до верижен ефект. Това става ясно от първото по рода си изследване за България на т. нар. местни мултипликатори на заетостта. То е дело на Съвета за икономически анализи, който бе учреден миналата година като част от Плана за възстановяване.

Същността на мултипликатора се корени в това, че при откриването на нови работни места нараства търсенето на местни стоки и услуги, което от своя страна допълнително увеличава търсенето на работна сила, обяснява economic.bg. С други думи – заплатите от новите позиции влизат директно в местната икономика, увеличават потреблението и генерират нужда от допълнителни служители.

Така например, средно за страната, увеличение с 10 работни места води до увеличение в местната заетост с 13 работни места, или коефициент 1.3.

Очаквано картината в България е пъстра – между общините в различните области на страната се наблюдават големи разлики в мултипликаторите.

В София, например, 10 нови работни места не водят до допълнително увеличение на местната заетост. Дори обратното – могат да я понижат заради стегнатия пазар на труд и нагретия пазар на жилища.

Според изследването по-високите мултипликатори се наблюдават в общини с по-ниски нива на заетост и икономическа активност. Такава например е и Враца, където заетостта при активното население е под 60%, а мултипликаторът – над 2.5.

Най-висок е мултипликаторът в Североизточна България и в отделни области, като Враца и Ловеч“, коментира Пламен Ненов, икономист в Норвежката централна банка и професор в Norwegian Business School, един от авторите на изследването.

Всъщност, в близо 60% от общините в страната заетостта сред населението в трудоспособна възраст е около или под 50%, като в много общини тя пада дори под 30%.

Само преди дни пък тази статистиката бе потвърдена от Агенцията по заетостта, която публикува оценка, според която около 1 милион българи нито учат, нито работят.

Включването им на пазара на труда е от ключово значение за икономиката с оглед на демографските проблеми на България, прогнозите за които показват, че до 2050 г. работната сила на България ще се стопи с една трета.

Изследването сочи, че при области с по-ниска заетост провеждането на икономически политики, насочени към намаляване на регионалните дисбаланси, не води само до преразпределяне на икономическата активност, а би увеличило като цяло икономиката на България. Това означава двойна полза – коригиране на част от регионалните икономически дисбаланси и тласък на българската икономика.

Политики, които целят намаляване на регионалните дисбаланси, ще донесат по-висок икономически растеж на България – биха стимулирали икономиката, а не само да създадат преразпределение между регионите“, обясни Ненов.

Изследването показва още, че мултипликаторът е по-висок за по-големите общини в сравнение с по-малките, като причина за това може да бъде и по-големият ефект на сивата икономика в малките общини, където тя е по-силна.

Основните фактори за стойността му са ефекти на местното потребление, агломерационни ефекти, които представляват ръст на продуктивността на други предприятия, част от местния пазар вследствие на новооткритите работни места.

Третият ефект е този на "задръстването“ – когато местният пазар на труд има по-голям дял незаети, тогава ефектът на задръстването на пазара на труд е по-малък и местният мултипликатор е по-висок.

Случаят със София

Когато обаче пазарът на труда е вече силно напрегнат и заетостта е висока, нови работни места започват да се конкурират силно с вече съществуващи такива. Те

основно водят до увеличение в заплащането на труда и ценовите нива на жилищата, което от своя страна увеличава разходите за издръжка (и съответно намалява реалната покупателна способност) в региона“, се посочва в доклада.

Ненов поясни, че за борба с това властите трябва да мислят за мерки за подобряване достъпа до жилища, като например стимули огромната част от празните жилища в София да се отдават под наем. Така "ефектът на задръстването“ в София води до по-ограничена абсорбация на положителни шокове на търсенето на работна сила“.

Населението на София намалява при последното преброяване, въпреки че строителството на жилища изглежда не намалява, а има доста свободни и празни жилища в столицата“, посочи още Ненов.