Впечатляваща адаптация на "Под игото“ гостува във Велико Търново в навечерието на Националния празник – 3-ти март, предаде кореспондент на "Фокус“. Посланието, което спектакъла на Варненския театър носи, е "Да се обичаме като народ“, разкриват от Музикално-драматичен театър "Константин Кисимов“ в старата столица, които ще са домакини.

"Ако искате да се озовете в класната стая на Рада Госпожина с детските гласове "Любя, любиш, люби, любим, любите, любят...“, с емблематичната песен по стихотворението на Иван Вазов "Училище“, с любимите на всички българи стихове "Детенце хубаво, пиленце любаво, къде под мишница с таз малка книжчица?“, то непременно си купете билет за спектакъла "Под игото“ на Варненския театър“, призовават от културната институция във Велико Търново.

Творческият екип е добре познат с уменията си да адаптира към сцена класически произведения. Драматичният вариант по романа на Вазов е на Юрий Дачев, сценографията и костюмите са на Свила Величкова, а музиката е на Асен Аврамов.

Именно те създадоха "Тютюн“ по романа на Димитър Димов, най-търсеното представление в новата история на Варненския театър, посрещано от препълнени зали в цялата страна. Интересът и към "Под игото“ е заслужено голям.

Билетите за всички обявени дати във Варна до края на годината са изчерпани.

В ролите на Бойчо Огнянов и д- р Соколов гостуват Богдан Бухалов от Малък градски театър "Зад канала“ и талантливият актьор от Народния театър "Иван Вазов“ Иван Юруков , а запомнящ се Кириак Стефчов изгражда Стоян Радев от Варненския театър.

Христина Джурова е Рада Госпожина, Веселина Михалкова - кака Гинка, Николай Божков - Боримечката, Константин Соколов - Кольо Слепеца, Пламен Димитров - чорбаджи Марко, Свилен Стоянов - чорбаджи Йордан.

"Ние,българите, днес имаме силна нужда да обичаме себе си. Да обичаме онова, което сме били, и онова, което ни се иска да бъдем. Човек без минало няма бъдеще! Това е клише, но от онези клишета, които са издържали проверката на времето", споделя режисьорката Бина Харалампиева.

Според нея в целия роман Иван Вазов търси причина да обича народа си и да го разбира. Писал го е по време на изгнанието си в Одеса, когато изпитва носталгия по Родината. Освен това, нека не забравяме, че Вазов е родоначалник на българските литературни традиции във всички жанрове и това е респектиращо. По онова време българите са живеели в малки общности, в откъснати една от друга махали, според наложените от завоевателите порядки. И въпреки това те са успели да запазят своя език, своята вяра, обичаи и фолклор. Съхранили са българщината и в прочита на миналото ние трябва да виждаме точно тази заслуга на нашите предци. Периодът, който Вазов пресъздава в романа, се отнася до първите наченки в осъзнаването на българите като общност и нация с общи стремежи. Това е само началото, когато народът се осмелява да надигне глава и да се надява, че може да се освободи".

Представлението ще бъде представено пред търновската публика от 19:00 часа днес, в голяма зала на МДТ "Константин Кисимов“.