За старите пловдивски махали има доста противоречива информация. Аз от няколко години се занимавам с този въпрос. Това каза в предаването "Цветовете на Пловдив“ на Радио "Фокус“ историкът д-р Видин Сукарев, от РИМ Пловдив. "Това не е от темите, които са сензационни, защото те са доста малко познати, но има хора, които имат интерес и отношение“, каза Сукарев и поясни, че в труда си проследява трансформацията на пловдивските махали от последните десетилетия на османското владичество и първите десетилетия след Освобождението. Махалите са известни като имена и като брой още от първите регистрации в османския регистър на Пловдив. Но почти никой не се е занимавал с тяхната локализация. Той е един от първите, който обръща внимание на това.

"Най-старите пловдивски махали са разположени на Трихълмието, още от времето преди завоеванието, като османските регистратори ги наричат “Хисаричия" и “Пазаричия", което означава буквално в крепостта, или в града, защото град и крепост на старобългарски реално е едно и също, и в пазара, в тържището.  След османското завоевание, в следващите векове, Пловдив доста се разраства, като османските колонисти от Мала Азия, или турското население, предпочита да се заселва в равнинните части, докато християнското население си остава на Трихълмието, като реално основната част от града е била Трихълмието. 

В последствие градът се разраства основно в посока от Трихълмието към река Марица. Махалите на Пловдив са били около 30 при първите регистрации, след това не се увеличават кой знае колко много като брой. Те достигат в последствие малко над 40", отбеляза историкът Видин Сукарев.

Според Константин Иконом, духовник и първи историограф на Пловдив, в края на XVIII в. и началото на XIX в. жителите в града са от пет рода – турци, християни – ромеи (гърци), арменци и манихеи (павликяни) и евреи. Ако някой раздели жителите на 15 части, то 11 са турци, 3 православни християни (гърци) и останалата част са арменци, павликяни (католици) и евреи. Духовникът също е отбелязал, че всички те говорят своя език, турците – турски, ромеите – новогръцки, евреите – еврейски, павликяните – славянски, т.е. български, като голяма част от тях ползват и италиански, от арменците малцина ползват своя език, повечето говорят турски. Турският език е бил господстващ в града. Оформянето на Пловдив като български град става най-вече в средата на XIX в. /справка Уикипедия/.

"Тук трябва да направим разликата обаче между махали, които използват османските регистратори, които изобщо са част от османската административна практика и махали, които местното население си дава като названия и като пространствени разбирания. Защото голяма част от тези махали след Освобождението също влизат в българската териториална административна система на Пловдив, на българските власти. Някои махали изчезват, най-вече мюсюлмански махали. По онова време вече населението е смесено, но по традиция османските регистратори си пазят практиката да регистрират населението по махали. Тоест, ако видите мюсюлмански документи, там в една махала живеят само  християни, в друга само мюсюлмани, само евреи, има такава практика очевидно през първите векове. Но вече по времето на XVII-XIX век не е било така по много причини. И точно в първите години след Освобождението изчезват повечето мюсюлмански махали, като регистрова практика, а се запазват тези, в които живее смесено или християнско население. Те реално са си една махала. Има много примери на трансформациите, които настъпват въз основа на едни забавени документи от края на XIX век. Това са избирателни списъци на Пловдив, издадени от Пловдивската градска община, в които парадоксално, но много интересно, продължава практиката за регистрация на населението по махали. Тези списъци са правени от 1898 до 1904 г. И там населението е регистрирано по махали, въпреки че през 1902 г. вече и по-голямата част от улиците получават имена. Някои от тях имат номерация, така че се знае коя улица какъв номер е най-малкото. Но регистрацията в избирателните списъци продължава да е по махали, от които 75-80% са със старите си османски имена. Има и такива, които не са били официално махали по османско време, като да речем махалата “Гюл бахча".  Също така вече се виждат промени в топографската карта. Като махала, например, е отбелязана улица “Станционна" и очевидно прилежащите към нея райони. Друга махала е “Остромила" или “Остра могила", както е посочено“, разказа още Видин Сукарев.